Tangerine (Хел)
136 1658
25.03.2023 г., 14:44 ч.

Герой по неволя 

  Проза
485 3 5
2 мин за четене

       Няколко години след падането на Желязната завеса в България и подпалването на партийния дом бяха решили да усвоят ненужното вече пространство на грандоманската сграда като прожектират кино. Била съм съвсем малка когато майка ми ме заведе от любопитство да гледаме филм в главната зала. Въпреки, че филмът звучеше обещаващо - "Герой по неволя", нямаше голям интерес и трябваше да чакаме да се съберат минимум 10 души за да има прожекция. Накрая желаещите се оказаха по-малко от 10, но въпреки това великодушно пуснаха филма. Спомням си огромната празна зала с високи бели колони в претенциозен масивен неокласически стил, контрастиращи със закриващи прозорците тежки комунистическо червени завеси. Както и няколкото човека, чакащи да започне прожекцията на фона на многобройните празни седалки. Преживяването беше уникално. Още повече, че се прожектираше американски филм и то доста добър - с Дъстин Хофман и Джина Дейвис. Хофман беше "неволен" спасител на около 200 души от катастрофирал горящ самолет - изчезнал след това също толкова ненадейно както се бе появил. И като се замисля иронията е тотална - 3 години след подпалването на дома на партията масивната сграда в стил комунистически мегаломанизъм оцелява, а на всичкото отгоре и прожектират вътре филм за горящ по неволя самолет и геройство до себеотрицание в лицето на скромен американец. Петолъчката отдавна не доминира околното пространство, защото е премахната. А във филма освен това имаше и сцена със сграда - един самозванец, който се представяше за героя от катастрофата искаше да вземе наградата, но после премисли живота си и реши да се хвърли от висок етаж. Истинският герой спаси и него. Поне това си спомням. Този странен спомен ще остане завинаги в паметта ми, защото тази неприветлива и никому ненужна сграда не успя да се превърне дори в кино, прожектиращо качествени продукции. Още по-смущаващо е, че в последните години се появи странната идея Народното събрание да се премести в гореспоменатата сграда. Хвърлиха се луди пари на данъкоплатците за ремонт и нов стъклен покрив - 44 "усвоени" милиона! Но и тази идея бе обречена на провал. Нямам идея дали след построяването й сградата е служила някога изобщо за нещо, но е факт, че с масивността си ограничава пространството на Ларгото и подтиска психически минаващите покрай нея. За мен тази сграда е една бутафория, която не е за това място, защото е символ на провалена идеология и излъгани мечти. Бъдещите поколения ще решат какво да се направи с нея. Но едно е сигурно - утилизацията е невъзможна. 

 

P.S. Никак не е случайно, че п. дом се намира в близост до друг символ на варварщината - сравнително новооткрития преди 19 години "български Колизеум" от римско време. Но от "Колизеума" до нас има поне някаква времева дистанция от има няма 2000 години, както и пространствена такава - десетки кубици пръст. 

 

 

 

 

© Хел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, Пепи. Помня фонтана. На снимката доста се пени и прелива навън Проектът с чадърите ми хареса.
  • Късно е за бутане след като са дали толкова пари. Ама както са тръгнали да й направят и един хубав фейс лифт, да не прилича на гробница на неосъществени идеали.
  • Мандарина, ами какво друго да направят, да я бутнат цялата ли? Имаме право да живеем и работим в сгради, които ни са по вкуса, но и по джоба. Градът е жив организъм, не можем да очакваме да си остане в един вид за хилядолетия.
  • Мария, онзи спомен с киното дори ме умилява пред сегашната утилизация на сградата. Поне филма беше хубав Но и сега като са изтърбушили покрива (за милиони) поне влиза някаква светлина, а не отвсякъде да е тъмно и без прозорци, прилично на затвор. Каквато беше и цялата държава по онова време.
  • Намерих произведението ти, за което споменаваш в коментар към мое, и го прочетох. Народното събрание се мести в Партийния дом не за пръв път. Първият е през 2020-2021 г. Още тогава четох информации и гледах снимки. Но тогава не написах нищо. По повод текста ти – да се превърне една бивша тоталитарна сграда в киносалон във века на дигиталните технологии е все едно да се погребе за втори път. Киносалоните са обречена кауза и могат да оцелеят само единици като елитарно забавление. В Кърджали много дълго нямаше кино след промените. Новото, което построиха, е в края на града и не знам дали има бъдеще. Старата сграда на моето училище – културен паметник, я превърнаха в Бизнесинкубатор. Писала съм по въпроса. Общо взето, мненията ни се припокриват.
Предложения
: ??:??