Глупавото маймунче
11.02.2010 – 13:00

На един далечен остров живеело едно малко маймунче. То било много палаво и глупаво, всички животни от острова му се подигравали и затова понякога се чувствало много самотно. Нощем си говорило с луната, защото мислело че това е отдавна изгубената му майка, а звездите- неговите братя и сестри. Денем се обръщало за съвет към  баща си, Слънцето, но така и не получавало отговори на милионите въпроси.
Минавали дни, месеци, години, маймунчето се чувствало все по-самотно, нямало приятели, а и нито слънцето, нито луната, нито звездите му проговорили. Решило, че всички са му обърнали гръб!
Една нощ се извила голяма буря, маймунчето се чудело къде да се скрие, долепило се до един голям камък и, зъзнещо, дочакало утрото.
Зазорило се. Морето било спокойно, но навътре се виждало нещо! Един кораб се бил ударил в рифа.
Малък остров! – помислило си маймунчето. Възможно ли е това?
То изтичало до морето и в този момент видяло на брега  как вълните си играят с човек, може би оцелял след корабокрушението! Маймунчето хванало човека и го изтеглило на брега. След това изтичало до гората, откъснало няколко големи листа, за да направи сянка и да предпази човека от изгарящото слънце.
След няколко часа човекът се съвзел и отворил очи….
В първия момент се стреснал, разперил ръце, а маймунчето се изплашило и побегнало да се скрие. Човекът се изправил. Провикнал се. Мислел, че има и други хора, но отговор от никъде не дошъл.
 Корабокрушенецът се замислил "Аз ли съм единственият оцелял?". Погледнал листата… Обърнал се към гората и видял зад едно дърво две малки страхливи очички. Маймунчето изгаряло от любопитство, но същевременно страх пронизвал сърцето му!
 Човекът се усмихнал, досетил се, че това малко същество е неговият спасител. Той протегнал ръце към мъничето, направил няколко крачки към него, но маймунчето се изплашило и побегнало в гората.
 Човекът останал сам. Влязъл в гората да събере съчки, да накладе огън, за да изкара нощта. Така останал с мислите си - как ще живее оттук нататък, сам и без нищо, дали ще оцелее до деня,  в който го открият. Той също се страхувал, не знаел какви същества обитават този изгубен остров.

В този момент се чул лек пукот от счупена клонка.Човекът бързо се обърнал и видял в далечината две малки звездички, които бързо изчезнали. Маймунчето го изучавало, но и го било страх от това ярко светещо нещо до човека.
 На сутринта, когато човекът се събудил, намерил до себе си малко плодове и орехи - дар от новия му приятел. Корабокрушенецът се усмихнал, закусил с тях,а  маймунчето, скрито зад храстите, го наблюдавало…. След това човекът влязъл в морето и плувал до новия малък тайнствен остров, а от там се върнал с куп неща. Построил си малка колибка и така минал и вторият ден. Човекът бил хитър - вечерта оставил няколко шоколадчета до себе си и легнал… На следващата сутрин, когато се събудил, видял само обелки от шоколадите, а до тях спял малкият палавник.Той го погалил, маймунчето се събудило, стреснало се и побегнало. Спряло се… Обърнало се… и видяло как човекът му подава друго шоколадче. С боязън се върнало, но бързо разбрало, че няма от какво да се страхува. Това било първото живо същество, което го харесало и му обръщало  внимание. Човекът също се нуждаел от някой, за да не е сам! Двамата станали големи приятели!...
 Така отминавали дни - маймунчето носело плодове и  съчки, а човекът кладял огън и приготвял храната, двамата играели, но на корабокрушенеца все повече му ставало мъчно за дома!
Така изминали няколко месеца….
Една сутрин, докато маймунчето събирало плодове,  видяло в морето още един малък остров, плаващ в далечината. Хвърлило плодовете и се затичало към своя приятел, за да му покаже това невероятно нещо! Стигнало до човека и започнало да го дърпа.Човекът разбрал, че става нещо и тръгнал с малкия немирник през гората. И наистина от другата страна на острова видял преминаващ кораб. Казал си "Спасен съм!". Замахал с ръце човекът, завикал, колкото му глас държи, но било невъзможно някой да го чуе или да го види. Тогава паднал на колене и започнал да ридае. Маймунчето усетило тъгата на приятеля си  и изчезнало в гората!
Човекът пак се изправил и пак започнал да вика колкото му глас държи, но нищо….
Викал, махал с ръце….
 …. И изведнъж - чудо! Корабът сменил посоката и се отправил към острова. Екипажът на кораба бил забелязал знаците.
Човекът бил много щастлив….
Обърнал се да извика маймунчето, но него го нямало. Оглеждал се, но го нямало. Тогава един слънчев лъч преминал през лицето на човека. Той погледнал нагоре... На едно високо дърво стояло маймунчето. Хванало малко огледалце, то давало сигнал към плаващия кораб!...