25.09.2012 г., 23:15  

Градя щастие

1.6K 1 1

Виждам в тъмнината мига на нашата среща.

Чувам в тишината мелодията на твоя глас.

Докосвам във въздуха нежната ти кожа.

Рисувам в мъглата - двама ни хванати за ръце.

Пиша със сълзи върху морските вълни - песен за нашия танц.

Гравирам с пръсти в снежните скали - прегърнатите ни тела.

Всичко е илюзия, щастието още не е дошло, плача, ръката ти ми подава кърпичката на любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...