С благодарност към незабравимо танцуващата А.Л.

Топъл мрак завива бавно слънцето за нощен сън.

Бедрата на танцуваща вълшебница следват горещо океанските вълни в любовен зов:

-  Мили, между тях ела и ти...

Някой накъде с език рисува овали на омайна гръд.

Разбудени зърна целуват звездите от Млечния път.

Пръсти галят желани бедра сред сенки от запалените свещи. Да потънеш между тях зоверазтворена смокинята гореща.

Стонове се разпиляват от въздишки, цветя в косите с ванилов аромат създават рая, що мечтая да опиша изпълнен с прегръдки от обич в сънувания приказен свят...

Страстни извивки на нежни хълбоци копират картина на океански вълни.

Две ръце – волни птици плавно полетяха над тях,

В самотата на нощта хавайска китара разказваше за презряната несподелена обич..

PS. Развълнуван написах долните редове, когато преди години видях за първи път Агнес да танцува с неописуемо влудяваща нежна страст движения. Те раждаха Любовта. Равна на тях бяха само тези на една прекрасна японка, наречена в разказите ми Сакура.