Хорър стори

Всеки петък ще пускам тук по една от част от разказа ми. Приятно четене.

Ако мислите, че това е някаква захаросана история или любовна приказка, в която всички заживели щастливо, по-добре не четете това, все още имате време и възможност да затворите книгата и да я оставите да изгние на рафтовете.

Глава 1

        Тя не беше като останалите. Тя се друсаше, пушеше цигари и не само, правила е опити за самоубийство, не и пукаше за никой и нищо, пълен аутсайдер. Питате се дали има семейство? Има да, но ако това, което ще ви кажа е семейство, значи много грешите. Майка и, и баща и са разведени, но живеят в една къща. Нейната майка спеше с всеки женен и неженен мъж. Каквото намери по баровете, ще  преспи с него. А баща ù? Хах той ли ? Той беше пълна развалина, пълен отпадък на обществото.Той беше сводник. Но той винаги пращаше пари на детето си, но за сметка на това почти не се прибираше. А момичето се казваше Файн или както я наричаха Фан.

Глава 2

         Един ден те решиха да се преместят в нов град с нови хора. Отидоха в Сиатъл. Нанесоха се в една необикновена къща, като че ли къщата имаше душа. Тя беше на два етажа плюс подземно мазе. Имаше прекалено много стаи, все едно не свършваха. Изведнъж дойде някакъв мъж с униформа.

- Здравейте, семейство Скилърс. Аз съм вашия иконом Томас. Семейството ми работи за тази къща, поколения напред.

- От толкова отдавна? - попитала майката

- Да. Тази къща има история, и не е каква да е, ами...

- О, Томас, какво ти казах, да говорите по време на работа - каза майката незаинтересовано.

- Извинявам се за стореното.

Фан започна да се качва по стълбите и на парапета имаше прах. Ръката ù остана с леки отенъци на сив цвят от прахта. Качи се на втория етаж и избра стаята в дъното. Все едно стаята я викаше да бъде избрана. Влезе вътре и се поогледа. Стаята беше в приятни и свежи цветове, имаше декоративни пеперуди на стената. Подът бе от паркет, а отгоре има пухкави, розови килимчета. От тази гледка ù идеше да повърне. Остави си нещата и отиде да пазарува. Тя се бе облякла с къса рокля, скъсан чорапогащник, обувки без връзки и много гердани на всякакви групи и древногръцки символи. Отиде в най-близкия магазин за мебели и взе черна боя, предмети необходими за стаята ù. Върна се вкъщи, свали декоративните пеперуди, намаза с черната боя , залепи постери по стените, пусна си рок енд рол, легна на леглото и се наслади на небрежна, но красива музика. Икономът дойде и каза:

- Франи, ела на вечеря.

Тя стана от леглото, отиде до него и му каза:

- Никога повече, не ме наричай Франи.

Слизаше по стълбите и тръгна към кухнята. В този момент завари майка си и непознат мъж да се натискат на плода за ядене. При което Фан се погнуси и каза:

- Може ли да не го правите там, където смятам да се храня, докато не умра.

- О, мила  не знаех че си в къщата – майка ù каза това сякаш я интересуваше дали ще я види или не.

Фан взе кутията с Нескуик, стъклена бутилка с мляко, взе съд, в който да изсипе съдържанието и една лъжичка. Тя влезе в стаята си и се спря пред вратата и видя икономът да ù рови из нещата.

- Какво правиш? - попита тя

- Аз просто исках да видя нещо.

- Излез от стаята ми.

Том излезна и Фан започна да си събира нещата. Сложи абсолютно всичко, освен тетрадки. Фан си взе Нескуика и го изсипа. Това бе вечерята ù за днес, но беше толкова тихо, че дори се чуваше съдържанието от опаковката как пада в паничката. Тя нямаше какво да върши и реши да легне, да поспи, все пак утре ù бе първия ден в училище, но тя изобщо не се вълнуваше, защото знаеше, че пак ще трябва да се местят в друг град. Докато се опитваше да заспи, си спомняше като малка, как с майка и ме местеха от град на град, как бяха сменили 10 видя къщи, как тя беше детето което никога не се вписваше в която и да е обстановка, как никой не я забелязваше, тя нямаше детство. Единственото което я правеше щастлива, бе китарата и подарена от покойната ù баба. И от време на време свиреше. Всички тези спомени нахлуха в главата и със скоростта на пантера, дори за миг се обърка, но все пак заспа.

Глава 3

Часът бе 7 без 15, Фан се събуди, отиде да се освежи, облече обикновени дрехи, взе слушалките си и тръгна към училището. Пътят от тях до училището бе 2 километра. Както обикновено, тя закъсняваше, но на входа на училището, я чакаше директорката, посрещна я, даде и един лист с номера на стаите, които днес трябва да посети, и програмата за първия срок. Вече бе 8 часа, звънецът удари и тя влезе. Господинът я огледа и каза:

- Скъпи ученици, това е Фран и от днес тя е новата ни ученичка.

Всички я поздравиха, но само едно момче не бе дигнало поглед от тетрадката си, тя го погледна и седна пред него, защото само там имаше свободно място.

- Аз съм Фан.

- Добре.

- Няма ли да ми обърнеш внимание?

- Не.

- Защо?

- Това, че си нова, не означава, че искам да се запознавам с теб или да разговарям.

- Майната ти - тя каза това и се усмихна, а момчето дори не я погледна, но все пак крайчеца на устната му помръдна, засмя се, и каза:

- Гот. Аз съм Джер.

В междучасието всички от класа искаха да се запознаят с Фан, но тя беше много въодушевена. Но едно момиче подаде ръка и каза:

- Челси, приятно.

- И ти ли искаш да се запознаем, пф. Драго ми е.

- Хм, забелязвам. Не съм като останалите, ако имаш нужда от нещо, ето ми номера.

През това време Джер чу разговора и промърмори:

- Мммм доста заинтригуващо.

Тя се обърна към него и каза:

- Каза ли нещо или комар жужи покрай мен?

Той не можеше да каже нищо. 

- Ех, тия комари само те измъчват.

След училище Фан се прибра в тях и понеже нямаше какво да прави и преди да се обади на Челси.

- Аз съм, Фан.

-О, ти се обади. Очаквах го. След 15 мин на централния парк.

- Добре.

Фан тъкмо да запали цигара, и някой почука на вратата ù.

- Да?

- Фании, майка ти съм и влизам - майка ù го каза така сякаш бе напушена.

Тя влезе, а в ръцете си носеше 4 вида рокли, в 4-ри различни цвята, дори си бе купила едни от най-скъпите и модерни жартиери.

- Е, какво мислиш? Коя от всички?

- Никоя.

- Как така?

- Баща ми днес ще си дойде, вечерта към 21:00 искам всички да присъстваме.

- Добре де, добре.

Фан излезна и отиде там, където се бяха уговорили. Челси дойде и каза:

- Отиваме да си вземем покани за едно парти утре вечер и някои доставки.

Фан нищо не каза, но се усмихна дяволито.

Глава 4

Поканите вече бяха уредени, сега идваше ред на останалите неща. Отидоха в една обществена тоалетна и чакаха да дойдат едни хора. Тези личности влязоха, подадоха черния пакет на Челси, а тя им даде плик с пари за писмо и вътре имаше пари. Фан попита:

- Какво има вътре?

- Щастие.

- Кока?

- Загряваш бързо. - усминха се Челси.

След всичко това всяка се прибра по дома си. Фан се прибра и я лъхна парфюма на майка и, отиде до кухнята, а там нямаше никой, имаше само едно бележка, закачена на хладилник:

„Излизам”

Фан адски се разочарова, но вътре в себе си го очакваше, тя взе бележката запали хартията, и от нея запали цигарата си. 21:00 часа наближаваше, затова тя реши да подреди ястията на масата, за да може баща и да дойде, и да седнат  и да започнат да ядът. Минаха се часове. Но никакъв отклик от баща ù. Разбира се, стана ù гузно, защото той пак я излъга, и пак остава сама в къщата, както всяка вечер.