Христина

     "Здравей. Разгледах снимките ти и прочетох внимателно написаното в профила ти. Няма да крия, че те харесвам много. Искам да се опознаем. Може да си допаднем. Аз съм от София. Имам свой бизнес и печеля добри пари. Живея в собствено жилище, в което има достатъчно място за двама. Разбрах, че в момента си извън България. Ще се радвам много, ако отговориш на писмото ми!".

     Отговорих. Искаше да се срещнем, когато се върна.

     След два дни ми писа отново: "Здравей, скъпи. Вчера не се появи. Липсваше ми. Мисля постоянно за теб. Моля те, не изчезвай от живота ми така".

     Изобщо не съм влизал в живота й. А това "скъпи" ме подразни много. Помолих да не се обръща така към мен. На въпросъ й "защо" не мислех да отговарям. Обясних с какво се занимавам, какво съм учил, какво колекционирам... Каза ми, че любимото й занимание е да шие гоблени. Искала да ми подари "Тайната вечеря". А защо не и ние да сме си спретнели една тайна вечеря? Попитах защо тайна? Не била убедена, че ще искам да се покажа пред хората с нея.

     Разгледах снимките й. Красива жена. Имаше си всичко. Някои неща дори в повече.  Казах й го. Зарадва се, че я харесвам. А наистина я харесвах. Дори се чудех какво харесва тя в мен. Петнадесет години по- млада от мен. Много мъже биха дали всичко от себе си, за да я имат. Мина ми през ума, че някоя позната се шегува с мен.  Реших да приема играта и се съгласих на среща след завръщането ми.

     "А защо трябва да чакаме? Ела още тази неделя. Една седмица ще си изкараме заедно. Кажи ми, затруднен ли си финансово, за да ти пратя пари за билет".

     Тук вече нещата загрубяха. Красива дама, видяла ме само на снимки, да ме желае, да ме кани в дома си и на всичко отгоре да ми плаща пътните? Не. Тук определено имаше нещо гнило. Прочетох няколко пъти целия разговор. Не успях да открия къде греша, къде е вързанката. Решението се появи само. Помоли ме да й дам телефонния си номер. След около пет минути ми се обади. Доста дрезгав глас за това нежно създание. Може би от цигари, алкохол или някакво заболяване... Попитах.

     - Е, хайде сега. Не се преструвай, че не беше наясно досега.

     Не бях наясно. И го казах.

     - Стига де. Много добре разбра, че съм гей. Но съм по- жена от всички фръцли в сайта.

     Ако ме бяха залели с вряла вода в момента, вероятно нямаше да усетя. Дори не се сетих да изключа телефона. Толкова ругатни през живота си не съм изричал. Не знам дали ме чуваше, не си спомням кога съм оставил телефона на масичката. Обикалях стаята и псувах. Налях си питие. Имах нужда от дизинфекция. Красива дама, а? Ето ти красива дама...

     Пред компа седнах след една седмица. Приятна на вид жена, на моята възраст, иска да си пишем. А защо не и да се срещнем на кафе...

     Аааа, не. Първо телефона, мадам. Да чуя гласчето ти и тогава... Тогава може и да си пишем.