Идеал Петров и царството на обречените

    Преди години, незнайно или знайно как, се появило едно мъничко царство. Царят бил амбициозен и упорит. Започнал да завладява нови и нови територии. Взел на служба при себе си добри и опитни рицари, които му служели верно и всеотдайно и така осъществявали неговите планове и мечти. Но настъпили трудни времена за всички царства по земята, както и за неговото. Бурният подем на царството започнал да се забавя, но царят бил свикнал и искал това развитие да продължава. Построил си скромен, но уютен палат, а каретата му със своя блясък и лукс, била символ на благополучие, достоен за по-могъщи царе и олигарси. Тогава царят започнал да се съмнява в лоялността на своите рицари, макар че те не спирали да водят тежки битки. Започнал да се страхува за богатството си и наложил тотален контрол. За целта създал силен административен апарат, който се състоял от шаманка и ковчежник, както и други пажове. Посредством своя ковчежник, царят въвел уникална бонусна система за „стимулиране “ на рицарите и част от своите поданици. Нека си представим хипотетично едно магаре, пред чиято муцунка има вързан морков. В стремежа си да стигне моркова, магаренцето дърпало товара и така вършело работа. Но в нашия случай системата работела с два моркова – единият от едната страна на магарето, а другият – от другата страна.  Явно създателят на тази система е имал доста извратена мисъл… Но системата заработила! Опасенията на царя не преставали. Тогава той решил, и с помощта на най-модерни ченгеджийски средства, подложил на „тест за лоялност“ всички свои поданици без изключение. Там те били разпитвани дали крадат от храната на конете, дали използват мечовете си за лични цели и дали изнасят и продават на враговете важни държавни тайни. И с още по-съвременни шпионски средства, апаратчиците на царя проследявали и регистрирали всяка стъпка на поданиците, а с особено внимание – на рицарите. Пред рицарите били снемани заповеди и поставяни задачи и при неизпълнението им следвали санкции. Царят преценил, че ковчежник не му е нужен и го освободил. Така цялата власт била съсредоточена еднолично в ръцете на шаманката, на чиито мениджърски умения би завидял дори и самият Александър Томов. Тя само това и чакала, защото цялата комуникация между царя и всеки един поданик преминавала през нея. Шаманката започнала да дебне с цялото си усърдие и за най-абсурдните нарушения и ги докладвала на царя. Сеела интриги, влизала в конфликт с първия рицар, представяла пред царя тенденциозно умението и професионализма на всеки един от рицарите. Така тя доказвала предаността и загрижеността си към царя, а с царицата била първа приятелка. Тази несправедливост демотивирала и обезверила рицарите. Те започнали един по един да напускат деспотичното царството, намирайки по-добър живот в други  по-богати и справедливи царства.  За малко повече от половин година най-напред напуснал конкистадорът  от югоизтока.  Последвал го един рицар от столицата. После и конкистадорът от североизтока, след който царят насъскал своите гавази (необяснима реакция на безсилие). Една усмихната придворна дама и един неудобен паж също си тръгнали. Съветникът по техническите въпроси - и той. И първият рицар (за най-голямо учудване). А накрая – двама доста опитни и еродирани рицари. Кочияшите и миячите не броим. Така административно ориентираното царство останало само с двама действащи рицари. Новият главен  рицар бил  добре познатият стар рицар, който след много гастроли по други земи, отново се завърнал тук. С големият си меч и небезизвестна слава, той би си намерил доста по-удобно царство, но хитрата му същност го задържала тук в очакване на нещо много повече. Другият е един набеден рицар, който преди време, в стремежа си да спечели богат трофей, се подхлъзнал и се набол на меча си (няколко пъти).Това е моментното състояние на забуленото в мрак и облаци царство, превърнало се в пищна трапеза за вътрешната и външна конкуренция! Само времето пред нас ще покаже дали в двадесет и първи век може да се получи реципрочен вариант на Цар Ивайло-Бърдоквата, или звездите ще се окажат благосклонни! Царю честити, задължен съм Ви и Ви обичам, защото благодарение на Вас думите свобода, достойнство и професионализъм, за мен имат ново измерение! Пожелавам Ви както всеки път: здраве щастие и благополучие! А както е казал народа: Ум царува, ум робува, ум патки пасе!

PS: Всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна и неволна!