Дълго чаках това море, исках да кажа край на всички проблеми, които ми се бяха струпали, на всички гадости, които понесох. Питах се защо всичко се случваше на мен, защо не заслужавах да бъда щастлива, защо поне веднъж в живота ми не бях удовлетворена. Имах много момчета и все различни, но никой не ме беше грабнал, за никой не си бях казала ТОЙ е! В този живот много неща ми липсваха. Не съм такава, че да искам много, задоволявам се и с малкото, а може би точно това ми беше грешката. Трябваше да искам всичко, всичко и на всяка цена.

Имам едно качество, което обожавам в себе си, че няма нещо, което да съм поискала и да не съм получила. Навия ли си нещо на пръста, просто трябва да стане.

Пристигнах на морето събота сутрин. Нямах търпение да отида на плажа и просто да легна. Да чувам вълните, които се удряха в пясъка, чайките, дори детския глъч. Исках за пореден път да се отдалеча. Да се отдалеча от миналото, което ме задушаваше и напомняше постоянно за себе си по всякакъв възможен начин. Исках да усетя свободата си във всяка част от тялото ми, да усетя, че съм си самодостатъчна да направя всичко, което искам. Морето ме караше да се чувствам точно така. Свободна и окрилена.

Отивайки на плажа усетих точно това. Вятърът в косите ми беше точно това- СВОБОДА! Най-накрая се чувствах доволна. Доволна, че за пореден път съм направила това, което искам и то сама, без никаква друга помощ.

Прекарах един прекрасен ден, изпълнен само с усмивки и слънце. Не исках да свършва този ден. Не исках и почивката ми да свърши.

Вечерта с приятелките ми, готови да се забавляваме както винаги отидохме да пийнем по нещо. Влизайки в един от баровете получихме покана от бармана да седнем при него. А той, най-сладкото момче, което някога бях виждала.Имаше нещо очарователно в него. Като кажеш „барман“ и си представяш мускулест сладур с тен, хвърлящ бутилки във въздуха. Е той не беше такъв. Нямаше мускули, нямаше и тен, но имаше нещо, което адски много ме привличаше. Не вярвам в любовта от пръв поглед и може би няма и да повярвам. Това не беше любов от пръв поглед, не знам и аз какво беше...Изкарахме прекрасна вечер, изпълнена с емоции и добро настроение. Вечерта преди да заспя си казах „просто един сладур“.

За съжаление обаче мисълта за този „просто един сладур“ ме преследваше и на сутринта. Не обичам да изглеждам слаба. Винаги съм поддържала имидж на силно момиче, просто защото съм такава. Живота, който живеех ме беше превърнал в това, което бях. Приятелките ми твърде добре ме познаваха и веднага разбраха, че нещо в мен е трепнало след нощта в бара. И ето, изглеждах слаба. Толкова слаба, че исках да се върна там и да го видя отново. Говорех със себе си „какво ще правиш там? Не трябва никой да търсиш, трябва теб да търсят! Той е просто един барман, хваща някоя и на другия ден като се събуди до нея дори името и не знае.“ Само тези мисли се биеха в главата ми. Но не ми пукаше. Твърде импулсивен човек съм за да мисля. Повечето пъти действам, а не мисля. Да, може би греша, но ако не пробвам, съвестта ми ще ме убие след това. Върнах се в бара. Да обаче, зад бара седеше друго момче-типичният мускулест сладур с тен, по който припадаха всички. Гледах го и нищо. Едно голямо нищо. Единствената мисъл, която минаваше през главата ми беше „другият къде е?“.

Тръгнах си бързо разочарована. Хубаво е, че поне трудно се отказвам. На другия ден пак събрах компанията и пак там. Той беше там....мислех си, че първата вечер просто от емоции и алкохол ми е харесал толкова много, но уви, продължаваше да ми харесва. Опитвах се да гледам само в очите му. Едни сини хубави очи, както казват по филмите „все едно гледаш в дълбокия океан“. Потъвах, толкова скоростно потъвах, че въздух не ми достигаше. Само се питах, дали само аз усещах тези неща. Той флиртуваше с нас. И няма как да не флиртува, нали е барман, флиртуваш+правиш впечатление=бакшиш. Всичко беше хубаво, докато не дойде предложението да излезнем след като свърши работа. Е тогава стана още по-хубаво. Само се питах защо толкова съм се впечатлила от момче, което дори не познавам. Наясно съм със себе си и зная, че дори най-красивия мъж на земята да видя, ако не го познавам няма как да ме впечатли. А този беше успял.

Разбрахме се да излезнем след като свърши работа. Прибрах се в квартирата, седнах на терасата, запалих една цигара, а мислите в главата ми продължаваха: „мен ли хареса или някоя от моите приятелки? , сега ще се обади ли въобще?, ако се обади какво правя?“. Едни такива мисли, които страшно много ме измъчваха. Не обичам да съм „поредната“, просто, защото никога не съм била-  „първата“ да, „последната“ също, но „поредна“ НИКОГА.

Допуших си цигарата и казах само едно „майната му, каквото има да става ще стане!“, отидох, пуснах си един душ, облякох се. Бях готова само телефона за звънне. Казах си, че до 01:30 не звънне ли си лягам. Един часа без една минута телефона ми звънна. „Ей, бонбон, какво правиш?“ Тези обръщения винаги съм ги мразила, но от неговата уста звучеше някак ...позволено. Чукнахме си среща и десет минути по-късно се видяхме. Не знаех къде отиваме....да си кажа честно и не ме интересуваше. Вървяхме към дискотеката. По пътя си говорехме неща, които смътно помня. Влязохме и бях очарована от държанието му. По принцип един мъж трябва да се държи точно както той, само че в днешно време нещата са толкова изкривени, че ние жените се впечатляваме от неща, които принципно не трябва да ни впечатляват. Хвана ме за ръка, за да не ме изгуби, остави ме за минута, за да намери къде да седнем. Седнахме на бара, купона беше вече в разгара си, опитвахме се да си говорим, гушнати на ухо, защото музиката беше твърде силна. Забавлявах се много, беше ми приятно да си говорим, да усещам ръката му на кръста ми, гласът му до ухото ми. И какво се случи , той се завъртя, аз към него и ето....целунахме се. Малка сладка страстна целувка. Имах чувството, че цял живот съм го целувала. Толкова сладка, че ме изпрати на седмото небе. Хапеше устните ми, галеше ме, гушкаше ме. Не бях се чувствала по подобен начин от много време.

Към средата на вечерта поиска да си ходим, излязохме хванати за ръце. Попита ме дали искам да прекарам вечерта с него, а аз се умолявах за това. Заведе ме на един плаж. Имаше все още работещ бар. Оставихме нещата си на шезлонзите и влязохме във водата. Цялата треперех, само че не знаех дали е от удоволствие или от студ. Излязохме от водата и легнахме на шезлонзите. Беше ме обвил с една кърпа, не спирайки да ме гушка. Не исках да спирам да го целувам, не исках и слънцето да изгрява, защото знаех, че всичко трябва да свърши. Мислех си, че сънувам, че явно твърде много бях мислила за него и затова се беше появил в съня ми.

Запали колата и ме заведе някъде, дори не знаех къде, не ме и интересуваше. Искаше да посрещнем изгрева заедно. Това щеше да ми е за първи път, толкова момчета съм имала и с никой не го бях правила. А като се замисля се радвам за това. Гушнах се в него и гледах как слънцето малко по малко излиза на хоризонта. Една червеникаво оранжева топка. Така се чувстваше и сърцето ми....точно като тази топка, пламтящо, горящо. Това беше най-прекрасната вечер в живота ми...Чувствах се като на снимачната площадка на някоя романтична комедия и чаках всеки момент да чуя режисьора да казва „СТОП!“.

Възможно ли е да се влюбиш за една вечер? Възможно ли е само за една нощ да се привържеш към някой толкова много, че да не искаш да го пускаш повече. Заблуждавах ли се или исках този човек завинаги. Исках ли да е само мой и на никоя друга...? Дали ме заблуждаваше....дали всички неща, които ми беше казъл не бяха част от сценария на романтичната комедия? И тази романтична комедия я изживяваше през вечер само, че женската главна роля всяка вечер беше различна. Тези въпроси ме изяждаха....не исках да се заблуждавам, не исках и да плача след това. Искаше ми се всичко, което изживях онази нощ да е значело абсолютно същото и за него. Да не съм била поредната в тефтерчето му. Да се е чувствал толкова добре колкото и аз. Да е усещал същата тръпка, която и аз.

За жалост не чета мисли, но пък гледам право в очите.....дали тези сини очи лъжеха....дали искаха да ме вкарат в заблуда...? Толкова сладка заблуда....Питаше ме :„ще ме чакаш ли ?“. Това поредната заучена реплика ли беше или искрен въпрос, на който се надяваше да получи искрен отговор.

Мисля, че всеки един от нас има своята половинка....и че всеки един от нас трябва да я намери за да бъде истински щастлив.Ами ако това беше моята половинка....иначе как по друг начин да обесня случващото се...как да обесня, че ми отне една вечер на непознато момче да побърка ума и сърцето ми тотално.

Прибрах се в реалността, но цялото ми аз беше там....там при него. Исках да не беше свършвало, да не бях си тръгвала. Знаех, че след един месец, ако беше писано щеше да се върне и да пробваме, но защо да чакам един месец като всичко в мен викаше „отиди при него“. Как да чакам цели трийсет дни, като нямах и една спокойна минута, в която той не се върти в главата ми. Разумът ме спираше, но какъв разум като в главата ми не беше останало нищо. За сметка на това сърцето ми беше като изригващ вулкан. Чаках само позвъняване, смс, съобщение ....исках да знам че мисли за мене така както аз за него. Вече дори бях забравила как изглежда, какъв е гласа му.

И ето още дори седмица не е минала откакто не съм го виждала, а имам чувството, че са отминали години. Седя и мисля, какъв е смисълът на живота...дали си заслужава заради един напълно непознат да правя лудости.Да се вдигна и да отида отново там....отново на снимачната площадка на романтичната комедия....Ами не е ли това смисълът на пустия живот...да правиш това, което ще ти донесе удоволствие...да живееш ден за ден...не искам да знам къде ще съм утре, не искам да знам какво ме очаква през новият ден...искам само да усещам онова удоволствие в сърцето си, удоволствие, че нямам еднакъв ден в живота ми. Мечтая, когато остарея да имам един от онези дървени люлеещи се столове. Да седя пред камината с чаша чай и да гледам в огъня, да гледам и да си спомням как съм живяла, как съм се борила за това, което искам. Какви моменти съм имала точно заради тези лудости, които съм направила. Нека да се чудят дали съм нормална, за мен е достатъчно да знам, че това е собствения ми живот и само аз мога да реша как да го изживея. Затова, не искам повече да мисля, още утре отивам и си взимам билет...отивам при него. Отивам за да разбера дали има смисъл цялата тази авантюра...дали има смисъл минутите, които отделям за да мисля за него, дали имат смисъл усмивките, които му давам макар и от разстояние, дали имат смисъл сънищата, в които съм му позволила да влезе. Ако не направя това, ако не отида за да се преборя за това, което искам, защото аз наистина го искам, другото ми аз няма да ми позволи дори да мигна. Няма да се примиря ако не опитам. В този живот нищо не се дава даром....поне в моя живот беше така....аз и не исках подарени неща, защото изпитвам много по-голямо удоволствие от това да постигна всичко, което искам сама...сам самичка, заради собствените ми качества, заради собствената ми амбиция.Исках и него за мен....ах как го исках само.... Искам да отида там, да вляза в дискотеката и вървейки по дългата пътека до бара просто да го гледам....право в него.Искам да не ме вижда, да е зает в с поредния коктейл....представи си го, точно както по филмите...да седна на бара и в този момент той да ме погледне...и дори не искам да казва нещо...искам просто една усмивка...и по усмивката ще разбера какво иска.И отново да преживеем нощ като първата. Искам сто такива нощи. Нали ти казах...всичко, което съм поискала съм го получила в този живот. Затова отивам да му замая главата, ако все още не съм успяла...отивам да му покажа, че момиче като мен е родено за момче като него. Да му покажа, че мога да бъда вярна приятелка, грижовна съпруга и дива любовница. Нали мъжете това искали....е, аз го мога...Влюби ли се веднъж в мен, няма шанс да иска да си тръгне. Дано двамата да сме сценаристи на този филм, не искам вече готови сценарии, не искам никой да знае как ще се развие действието, искам двамата да го пишем заедно.....

Будилникът ми звъни сигурно вече за трети път.....не искам да се събуждам. За какво да се събуждам? За да изживея поредния сив ден....? Да но замислих се след поредния сив ден ще дойде още един сив ден, а после...сивото ще свърши, ще свърши, защото ще замина....Една дразнеща зелена светлинка свети на телефона ми.....имам съобщение...от него. И усмивката изгрява на лицето ми. Реших се, отивам за билет. Не се усетих кога вече бях на касите на централна гара. Чакайки хората пред мен гледам разписанието на автобусите. Гледам го, просто го гледам...а в главата ми никаква мисъл, само и единствено някакви откъснати картини. Чувам само едно „за къде?“. Твърде много се бях замислила явно. Жената от касата за втори път ме пита „за къде, момиче?“. А в русата ми глава чувам само „за към Рая“. Взех си  билет за възможно най-ранният автобус. Мине ли сивия петък, ще дойде събота....а събота шест без 20 трябва да съм на гарата…. Не знам как ще дочакам тези часове....не знам как ще спя даже....не знам и какво ще се случи дори....така искам тази история да има хубав край, да се прибера щастлива, искайки другата седмица отново да съм там. Дали не хвърлям твърде много чувства, дали после няма да плача...Толкова искам всичко случило се там да се пренесе и тук....Много неща ми изговори, но не зная какъв човек е....не зная дали просто не е искал да ме заблуди. Разбирам забивките за една нощ, никога не съм ги правила, но ги разбирам. Реално погледнато това, което стана между нас беше точно такава забивка. Но ако беше само забивка защо беше толкова романтично. Нима всички забиващи се за една нощ, си правят нощно къпане, след това отиват да гледат залеза гушнати един в друг. И ако беше само забивка, защо отправи към мен толкова въпроси. Той сам създаде тази илюзия в главата ми за нещо повече от една вечер...Мечтая вече за щастие, за любов, която да ме прати на седмото небе, от която да не мога да си поема въздух дори. Искам истински човек до себе си, искам да намеря своята половинка. Имам нужда тази празнина, която зее в сърцето ми да се напълни...просто, защото съм такава....не мога да съм сама, за мен любовта е смисълът на живота, тя е като генератор, генератор, който ме зарежда с енергия, с която повярвай мога да преобърна света. Дори не го познавам, не знам дали някога е  бил щастлив с момиче, но знам, че мога да му дам всичко без капчица преувеличение.

И ето качвам се в таксито за към автогарата. Дори не успях да спя....заминавам най-накрая. Качих се на автобуса, изпълнена с надежди, надежди, за които се надявах да се изпълнят. През целия път само за него мислех.  Слънцето се поддаваше бавно някъде между градовете...отново посрещах изгрева, но този път без него.

Пристигнах, а усмивката не слизаше от лицето ми.Единственото нещо, което си повтарях беше „тук съм!“. И най-накрая, ето ще го видя, ще видя момчето, за което не спирах да мисля цели седем дни, и ден и нощ, всяка една минута, постоянно. Качихме се в стаята...не знаех какво да направя, какво да кажа...исках да му се хвърля на врата, да го целуна да го гушна, но ме беше страх...страх да не го изплаша, да не направя нещо, с което да го отблъсна. Не знаех какво му се върти в главата, не знаех какво чувства и мисли. Говореше ми нещо, а аз дори не го слушах, гледах право в него и мислех как искам отново от сладките му целувки, как искам отново да усещам ръцете му по мен. Не исках да съм инициатор на някаква близост, исках той да ме поиска...но не се сдържах...целунах го, целунах го и отново потънах в онова блаженство от преди седем дни....и не исках да спирам...Бях го излъгала, че съм отново в Приморско заради приятелка, която е трябвало да дойде.Как можех да му кажа, че заради него съм дошла сама.

Нали ти казах, че мразя да се чувствам слаба....за съжаление така се чувствах, но някакси този път ми беше ми приятно.Помоли ме да отида вечерта при него в бара...Нямаше как да откажа, макар, че знаех, че трябва да съм сама....нямаше как да се лиша от  това да му се наслаждавам макар и отстрани. Облякох се, гримирах се, оправих си косата....исках да съм перфектна, исках когато вляза да остане без думи, просто исках да се влюби в мен...толкова много го исках. И така, вече бях готова. Излязох страшно притеснена, оглеждах се в уличните витрини, за да проверя роклята добре ли ми седи, как ми е косата. Стигнах до заведението и тръгнах по пътеката за бара, ходех бавно и се оглеждах за да го видя...беше там видя ме отдалече, но сякаш не ме позна..беше премрежил поглед...а аз само се надявах в главата му да се въртят само хубави мисли....Настаних се на бара, гледах го през цялото време, стараех се обаче да не забележи, не го изпусках от очи. До мен седнаха три момичета. Не бяха нещо кой знае какво. Нормално за неговата работа, започна да им обръща внимание....усетих ревността в себе си, усетих, че искам това момче само и единствено за мен. Опитах се, да не показвам това, което чувствах, да се преструвам, че дори не го гледам, въпреки, че ми беше трудно. Попитах го направо къде ще спи, а той с една ехидна усмивка ми отговори, че не знае. Аз обаче знаех....нямаше как нощта да се развие по друг начин...исках го повече от всичко.

Тръгнах си, разбрахме се, че когато свърши ще се обади. И така и стана. Чаках го навън, гушнах го силно...чувствах се някак сигурна в прегръдките му. Качихме се горе и седнахме на терасата и просто си говорехме, смеехме се, разказваше за себе си, аз за мен...исках да знам всичко, исках да видя какъв човек е за да забравя за страха, който изпитвах, страх от това, че ще ме разочарова. Не исках да стане така...защо се влюбих толкова бързо в този човек, защото на практика аз бях влюбена.

Влязохме в стаята и започнахме да се целуваме, не съм изпитвала никога друго такова привличане...не можех да му се наситя, не исках да спира. Колкото и да ми беше хубаво, бях много притеснена.Ако беше някой за когото не ми пука, нямаше да е така, но това беше ТОЙ! Чувствах се сякаш ще ми е за първи път, все едно никога до сега не бях го правила. Беше уникална нощ. Заспахме гушнати и така се събудихме. Той бързаше за работа, а аз отидох на плажа. Още го усещах, усещах аромата му по кожата ми, връщах се в мислите си в снощната вечер.