14.03.2019 г., 9:01

Жега и Бетовен

1.1K 0 0
1 мин за четене

                                                     Жега и Бетовен

            Днешният първи горещник на юли си отиде малко гузничък...Усетил е още педи залеза, че е прекалил с топлите си прегръдки и затова си отиде виновно. Но пък очакваната вечер ни зарадва с прохладата си. И докато да я усетим, нощта ни гушна в свежата си прегръдка и сред тъмно- модрия небосвод проблеснаха първите звезди. Сред звездния им порой гордо си пробива път с лекота златната Луна. Вижте я!...Но...О, миг, поспри!   Зазвучава в главата ми позната мелодия...В час съм, децата са стихнали унесено и със странни изражения на лицата слушат нечувана мелодия...Толкова е тихо, че сама се изненадах!...Бях им пуснала на грамофона да слушат "Лунната соната" на знаменития Бетовен. Когато свърши произведението, нищо не ги попитах, защото долових въздишките им и ме изненадаха грейналите им личица...Това ми стигаше!...А сега!...Поклатих глава с дълбока въздишка и се върнах при Вечерта. Погледнах с унес дълбокия небосвод и не забелязах кога съм започнала да си припявам сама вълшебните звуци на "Лунната соната". Душата ми неусетно литна далече, изгуби се сред звездите, потъна сред непознати космически селения.....Този безкраен свят винаги ме е мамел със своята потайност!...Боже, колко сме мънички сред твоя необозрим свят! Добре че имаме мечти,та с тях да литнем Там!...

        Неизказано-упоителни бяха тези мигове сред звезди, Луна и Бетовен!....

                                                                                                                        Павлина Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...