17.07.2007 г., 23:52 ч.

Какво беше ти за мен? 

  Проза
2155 0 3
2 мин за четене
 

Какво беше ти за мен?

Копнеж, мечта, болка, изпитание, химера, изкушение, любов, омраза, видение?

Появи се в живота ми, плъзна се по повърхността му и изчезна в дълбините.        Причини ми болка и си тръгна толкова внезапно, колкото внезапно се и появи. Със себе си носеше само безумно сините си очи и очарователната си усмивка. А си тръгна със сърцето ми. Не съжали, че открадна единственото, което притежавах,  а не ми остави нищо в замяна. Освен споменът за щастливите дни, изкарани с теб, спомени, които искам да залича от паметта си. Искам да забравя годината, която ти подарих, любовта, която ти дадох, сърцето, което си получих на части. Каква беше нашата любов? Истина, потопена в лъжи, скрупули, задръжки, копнежи и изневери. Игра на вярност и невярност, на заблуди, на суети, на наранена гордост и скрити предразсъдъци.

Пожела тялото ми, а аз ти дадох всичко, което притежавах. Бяхме ли някога щастливи? Преди вярвах в това, след това се съмнявах, но сега вече знам... Аз никога не съм била за теб източник на щастие, нито веднъж не те накарах да потръпнеш от факта, че си жив и че си с мен. Но ти не си се заблуждавал... винаги си го знаел. Аз бях за теб просто прелюдия към нещо по-възвишено. Дните изкарани с теб се люшкаха от върховно щастие към безумна мизерия. С еднаква лекота можеше да ме накараш да преливам от щастие и да плача от болка. Обръщайки назад страниците на паметта си, преди да са избелели изцяло, виждам само вяло изписани редове, недомлъвки, самотни нощи, безсмислени дни и много болка. Казват, че времето лекува... но времето пред мен има много неща за лекуване...

            В един момент виждах сините очи, които ме плениха, в следващият ми обръщаше гръб. Да те притежава човек си е цяло богатство, но да те загуби си е чиста мизерия. Трябва да ти се признае нещо... никога не е скучно с теб - не знаех кога ще ме обичаш и кога ще съм ти безразлична, кога ще ме искаш за себе си и кога ще си на другият край на планетата. Остави ме да живея в несподелена любов, самота и съмнения, хранеше ме с надежди, оставяше чувствата ми да виреят, без да получават нищо, което да ги кара да растат. Обичам те и това никога няма да се промени, но също така и те мразя и винаги съм те мразила. Любов и омраза, вплетени в една вечна борба за надмощие, в която победител никога няма да има. Странно е да живееш, а само преди дни да си изгубил смисъла на живота си. Странно е да усещаш погледите на мъжете, които те желаят, а да не получаваш единственият поглед, от който имаш нужда.

            Вярвах в промяната и в теб, но загубих не само вярата си - когато си тръгна отмъкна и надеждата, и смисъла на всичко, и щастието, и красотата в живота ми. Думи, накрая всичко се свежда до думи... но те никога не са достатъчни... Те са само отражение на действителността и плах опит да ти кажа какво чувствам. Но с тях не мога да опиша тръпката, която ме изпълваше, когато идваше при мен, нито болката, когато все пак не идваше. Не мога с думи да ти опиша ревността, която се мъчех да прикрия, нито любовта, която не съумях да скрия и съжалявам за това... Но посредством думите не забравям красотата на преживяното, нито болката от загубеното...


Обичам те, любов, където и да си!

© Маца Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не разбирам от литература, но имам усет към добрите неща..наистина много ми хареса
  • !!!Страхотно е...
  • Настина е много хубаво,написано е с много чувство,дори ми напомня на моята история.Аз също отдадох душата си на някой,който не я заслужаваше,но за жалост не можем да върнем времето назад.
Предложения
: ??:??