23.07.2007 г., 9:53 ч.

Красива?!... 

  Проза
1163 0 8
4 мин за четене

      Казват, че била красива.Онази жена на улицата, с късата пола, дългите крака, стегнатия корем, с големия бюст... Със светлите очи, чиито цвят не мога да разпозная под солидното количество грим... Господи,колко много грим! Но защо?! Нали била красива?!... Лицето и е бяло, но от изгарящото лятно слънце е хванало лек златист загар, подчертала го е с фон дьо тен, малко пудра и руж... Така е още по-красива! Днес е облечена в лятна, зелена, ефирна блуза от лека материя, с огромно деколте, та да подчертава прелестите й, да събира мъжките погледи, които лесно, много лесно се поддават на нейния чар. Облякла е черен минижуп, колкото да скрие сексапилните й задни части, а отзад „дискретно" се показва бельото й. Обула е летни сандали с удивително висок ток, които ако обуе някоя жена, която никога не е стъпвала на подобни, би се пребила още на първата крачка. Но тя е перфектна и има опит със всичко! На врата си е сложила красиво герданче от шарени мъниста, което се спуска в деколтето й и сякаш крещи „Докосни ме!". На ръцете си има множество гривни от различни метали и шарени пластмаси, да отговарят на същностна й - тя е доста разнообразна личност - и са в тон с дрехите й. Тя се облича доста стилно. В крак с последната мода. Сенките на очите й са в няколко цвята, прилежно нанесени над дебелия слой черен молив - на долния и на горния клепач. А косата й - тя е божествена! Нежно се спуска до кръста й - черна е, с кичури, разпръснати в нея, в най-различни цветове. Тя трябва да е необикновена, шарена, като пеперуда, волна, свободна, ефирна!... Нали казват,че била красива... Застанала е на улицата и седи там с часове. И сутрин, и обед, и вечер, до късно, много късно вечер... Дори през нощта! И няма умора! Господи, колко е красива! Дори перфектна!

          Минават колите, забързани, пак по задачи, с изнервени шофьори ден и нощ, ден и нощ. Някои се спират, други я отминават.

          Една кола спира на улицата, а тя се поразходи, огледа шофьора, поглежда го с онзи предизвикателен, съблазнителен поглед, присъщ само на една страстна дива, повърти се още малко. Той й намига, подканя я, а тя само това и чака. Отива до отворения прозорец на колата, а след крачките й отеква звукът от токчетата, които се удрят в черния асфалт, надвесва се, изпъчва гърди, приготвя съблазнително устните си и с един приятно-еротичен глас заговаря изморения пътник, извървял доста по пътеката на живота, за да преживее и останала част от пътя... Той е мъж на около 40 години, но все още във форма, женен е - има халка на дясната си ръка, много красиво изработена, семпла, изпълнена с толкова много съвместен живот и може би... сантиментална стойност. Но е отегчен. Може би от тежкия ден, от работата си, от съпружеските задължения, от жена си, от децата, от живота... Иска нещо необикновено да се случи в скучното му ежедневие. И това е тя! Онази жена, за която казват, че била красива!... И при това може да е негова точно сега, и той го иска, тя може би също. Нали е перфектна, има опит със всичко! Казва й да се качи в колата, а тя минава от другата му страна, сяда до него, предизвикателно кръстосва краката си. Тя знае какво иска той! Не е първият, само по погледа му разбира съдбата му, знае историята на живота му, чете мислите му, разбира копнежите му, знае, че не е и последният! Без много излишни приказки колата потегля... Нанякъде...

            След час-два същият автомобил се връща и спира на същото място... На улицата. От него слиза онази красива жена, оглежда се на огледалото в колата, оправя хубавата си коса, доусъвършенства грима си смъква малко надолу полата си и пак закрачва по прашната улица с онази горда, предизвикателна походка.Чакаща поредния отегчен шофьор, за да удовлетвори фантазиите му, за да разнообрази живота му...

            Някои се връщаха при нея... Други не, но тя все стоеше на същото място, на улицата. Пак облечена в същото предизвикателно облекло, със същите обувки на висок ток, с многото грим по лицето й... Онази жена, от улицата... Никой не знае нищо за нея, за живота й, къде живее, къде спи, има ли приятели... Но казват, че била красива...

             Минават колите, забързани, пак по задачи, с изнервени шофьори ден и нощ,ден и нощ. Някои се спират, други я отминават... Но тя е там! Нали е перфектна, има опит със всичко... И казват, че била красива... А къде е красотата й?... Може би се крие под грима, в празната й душа, в безизразния й поглед, в разголеното й грешно тяло...
             Но няма значение, нали била красива...

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Интересно пишеш! Умееш го! Браво!
  • Всички дотук са казали това, което искам да ти кажа! Това е вторият ти разказ, който чета, имам опит с писането на твои връстници, а си задавах непрекъснато въпроса: "Боже Господи, наистина ли е на 13!" Имаш страхотни описания, разказващ интригуващо, наблюдателна си, чувствителна, дар слово - да не говорим. Ето затова не си заслужава - длъжна си да продължиш. С писането човек се изкачва все по-нагоре, а ти тръгваш от висок старт. Същата историйка би могла да звучи много постно и плоско, но ти я направи картина. Радвам ти се и ще те чета, ти само пиши, пиши!
  • Mного,ама много благодаря
  • Йоанна...., струва си да продължаваш да пишеш..., защото си талантлива!!! А, ако имаш нещо друго в предвид....за продължаването....също си струва, защото всеки има право, докато диша!!!
    Харесвам те много, дете!!!
  • И казват, че била красива... А къде е красотата й?... Може би се крие под грима, в празната й душа, в безизразния й поглед, в разголеното й грешно тяло...
    Но няма значение, нали била красива...
    ...
    Много ми хареса!
    Поздравявам те!
  • Този разказ е по действителен случай ,аз наистина наблюдавах подобна сцена и някакси това ме подтикна да го напиша.Благодаря ви Мая,Деси-само заради хората от този сайт си струва да продължавам!Благодаря!
  • Браво!!
    Удивително разказваш!!!
    Хареса ми много!!
  • умееш го! поздравления!
Предложения
: ??:??