1.10.2005 г., 15:26 ч.
Лабиринт към щастието
1094
0
0
5 мин за четене
"Лабиринт към щастието"
Някой някога ми беше казал, че свободата е тази, която поддържа щастието у хората, дава им сили да се борят с болките в живота.А, ако тя липсва все едно човек не е жив , не мисли, не чувства и дните му минават безсмислено, не намира удовлетворение в живота си.Всички се стремим да живеем в единство и разбирателство, като равни на голямата сцена на живота.
Животът е един голям лабиринт, в който всеки от нас се лута,за да открие пътя към щастието.Път, осеян с препятствия и изпитания, където стигат само тези, които вярват в себе си и са готови на всичко, за да постигнат целите и мечтите си.Едно такова пътуване може да разтърси до основи цялото ни същество,пътуване, което ни прехвърля от един свят в друг като ни показва всички срани на живота.Единсвено надеждата крепи желанието за постигане на нещо по-добро, тя внася светлина в живота на хората и им показва по кой път да тръгнат.
Човек сам избира в коя посока да върви-към злото или доброто,но често той е подвластен на чуждото влияние и пренебрегва своите желания.
Тръгнали към място, което не желаем ние сме безсилни пред препятствията, които ни поднася животът,пленници сме в неговия лабиринт.Попаднали веднъж в него, ние всеки ден се сблъскваме със заобикалящата ни действителност.Човекът, прекачил прага на този лабиринт към щастието започва да навлиза все повече в реалността, лутайки се да открие пътя на неговия живот.Заслепени от всякакви съблъжни ние го удължаваме, вместо да им устоим и да продължим напред към добродетелта.Ако се огледаме ще видим, че злото ни следва непрестанно и чака подходящия момент, да му се отдадем.Светът е изпълнен с хора, за които съществуването се състои единствено в адаптиране към обстановката, за които няма никакво бъдеще,а се крепят само от мисълта за утрешния ден.Такъв живот ще ни накара да се отречем от себе си, от целите и мечтите си, от идеите си.
А какво всъщност е щастието?Някои има ли конкретно определение за него?То не може да се купи с нищо, идва толкова бързо,колкото може и да си отиде.Всеки го определя по свой собствен начин, като го поставя за крайна цел на всяко едно ново начинание.Този, който търси единствено шастието винаги се разминава с него, макар да знае, че то е някъде там и само трябва да бъде достигнато.Никой не може да постигне върховно удовлетворение от нещата, който е постигнал в живота си.Това са само отделни нотки на цялото ни съществуване, които се намират някъде по-дълбоко в света ни и не се съдържат в нашите изяви.За да се докоснеш до щастието трябва да вярваш в себе си, да се бориш с всичко, което се изпречи на пътя ти, да не навеждаш глава пред изпитанията,на които си подложен.Само чрез големи усилия и упорство можеш да достигнеш до неговото блажено царство.
Трябва да знаем, че единствено от нас самите зависи какво ни очаква в бъдещето-наистина не можем да предвидим с кого и с какво ще ни срещне съдбата, но ние сме тези, които в крайна сметка ще решим кого и какво ще допуснем в живота си, дали да позволим ежедневните интриги да превземат душата ни, или да вдигнем гордо глави и да следваме мечтите си, постигайки така желаното щастие.Само по този начин човек се развива, обогатява се душевно, а и физически се чувства възроден.Нашето индивидуално развитие започва с мисълта за пътя, които ще поемем, с влиянието на нещата, които се слуцват около нас.От тях зависи по какъв начин ние ще възприемем живота си и ще се развиваме, те ще ни водят по своите стъпки. Тръгнал веднъж по коридорите на този заплетен лабиринт, в един момент ти се виждаш сам в центъра му и незнаеш по кой път да поемеш, като всичко, което си преминал през живота си те заобикаля и не ти дава спокойствие докато не прецениш коя е правилната посока.И тогава, изведнъж в т
еб се пробужда съзнанието, което ти вдъхва надежда и сила за избиране на правилния път.Понякога е по-хубаво човек да сгреши, защото само по този начин той може да оцени постъпките си, оценява ги едва когато вече ги е преживял.Те остават неговите учители, които му припомнят кое е добро и кое не, показват смисъла в живота му.Преди да минеш през ада, раят няма да ти хареса, защото ти трябва да оцениш всичко, което имаш и с цената на какво си го получил.Само по този начин ти виждаш каква е стойността на щастието,и какво ти е необходимо,за да го постигнеш.
Макар изминал тежкия път на несправедливостта и заблудата, понякога човек намира сили да се отправи към спокойствието и свободата на духа и да загърби миналия живот с неговите недостатъци и пороци.Всеки един има свободата да избира по коя пътека да върви-тази на борба и целенасоченост или другата на "по-прекия път" за постигане на капризите.Пътят към щастието е много трънлив и осеян с препятствия,но това е нещото, което ни дава стимул да продължаваме все по-напред и все по-нагоре.Щастието оставя дълбока следа в съзнанието ни, като преобръща цялото ни съществувание.Започваме по друг начин да възприемаме живота.Трябва да живеем със смисъл и достойнство, да се любуваме на всичко,което то ни предлага, да се радваме на любовта на хората, на щастието, че сме живи и можем да бъдем полезни на някого.Минал през нещастията оценяващ добродетелите в живота, човек вижда рая пред себе си и е готов на всичко, за да го достигне.
Животът е едно безценно богатство, което ни предоставя възможността сами да избираме как да протича.Той се гради единствено на любовта и разбирателството между хората.Щастието, че си жив и можеш да мислиш и чувстваш е най-голямата радост в света.Това е един дар получен от Бог, за да го ценим и предпазим от неприятелите си. Един свят, в които любовта и щастието са водещите сили, но за да достигнеш до тях трябва да имаш вяра и търпение, защото това е много трудно.Има много фактори, които ги задушават и не им позволяват да надделеят у хората."Щастието е единственото нещо, което човек може да раздава без да притежава."
Пътят за постигане на щастието е много сложен и заплетен лабиринт, в който много малко хора успяват да се ориентират.Той може да бъде разгадан чрез постоянство и устременост.Животът е едно голямо предизвикателство, което трябва да се посрещне с достойнство и всеки трябва да изпълни дълга си.Да се опитаме да разгадаем тайната на неговия лабиринт и да открием скритото съкровище-щастието !!!
Някой някога ми беше казал, че свободата е тази, която поддържа щастието у хората, дава им сили да се борят с болките в живота.А, ако тя липсва все едно човек не е жив , не мисли, не чувства и дните му минават безсмислено, не намира удовлетворение в живота си.Всички се стремим да живеем в единство и разбирателство, като равни на голямата сцена на живота.
Животът е един голям лабиринт, в който всеки от нас се лута,за да открие пътя към щастието.Път, осеян с препятствия и изпитания, където стигат само тези, които вярват в себе си и са готови на всичко, за да постигнат целите и мечтите си.Едно такова пътуване може да разтърси до основи цялото ни същество,пътуване, което ни прехвърля от един свят в друг като ни показва всички срани на живота.Единсвено надеждата крепи желанието за постигане на нещо по-добро, тя внася светлина в живота на хората и им показва по кой път да тръгнат.
Човек сам избира в коя посока да върви-към злото или доброто,но често той е подвластен на чуждото влияние и пренебрегва своите желания.
Тръгнали към място, което не желаем ние сме безсилни пред препятствията, които ни поднася животът,пленници сме в неговия лабиринт.Попаднали веднъж в него, ние всеки ден се сблъскваме със заобикалящата ни действителност.Човекът, прекачил прага на този лабиринт към щастието започва да навлиза все повече в реалността, лутайки се да открие пътя на неговия живот.Заслепени от всякакви съблъжни ние го удължаваме, вместо да им устоим и да продължим напред към добродетелта.Ако се огледаме ще видим, че злото ни следва непрестанно и чака подходящия момент, да му се отдадем.Светът е изпълнен с хора, за които съществуването се състои единствено в адаптиране към обстановката, за които няма никакво бъдеще,а се крепят само от мисълта за утрешния ден.Такъв живот ще ни накара да се отречем от себе си, от целите и мечтите си, от идеите си.
А какво всъщност е щастието?Някои има ли конкретно определение за него?То не може да се купи с нищо, идва толкова бързо,колкото може и да си отиде.Всеки го определя по свой собствен начин, като го поставя за крайна цел на всяко едно ново начинание.Този, който търси единствено шастието винаги се разминава с него, макар да знае, че то е някъде там и само трябва да бъде достигнато.Никой не може да постигне върховно удовлетворение от нещата, който е постигнал в живота си.Това са само отделни нотки на цялото ни съществуване, които се намират някъде по-дълбоко в света ни и не се съдържат в нашите изяви.За да се докоснеш до щастието трябва да вярваш в себе си, да се бориш с всичко, което се изпречи на пътя ти, да не навеждаш глава пред изпитанията,на които си подложен.Само чрез големи усилия и упорство можеш да достигнеш до неговото блажено царство.
Трябва да знаем, че единствено от нас самите зависи какво ни очаква в бъдещето-наистина не можем да предвидим с кого и с какво ще ни срещне съдбата, но ние сме тези, които в крайна сметка ще решим кого и какво ще допуснем в живота си, дали да позволим ежедневните интриги да превземат душата ни, или да вдигнем гордо глави и да следваме мечтите си, постигайки така желаното щастие.Само по този начин човек се развива, обогатява се душевно, а и физически се чувства възроден.Нашето индивидуално развитие започва с мисълта за пътя, които ще поемем, с влиянието на нещата, които се слуцват около нас.От тях зависи по какъв начин ние ще възприемем живота си и ще се развиваме, те ще ни водят по своите стъпки. Тръгнал веднъж по коридорите на този заплетен лабиринт, в един момент ти се виждаш сам в центъра му и незнаеш по кой път да поемеш, като всичко, което си преминал през живота си те заобикаля и не ти дава спокойствие докато не прецениш коя е правилната посока.И тогава, изведнъж в т
еб се пробужда съзнанието, което ти вдъхва надежда и сила за избиране на правилния път.Понякога е по-хубаво човек да сгреши, защото само по този начин той може да оцени постъпките си, оценява ги едва когато вече ги е преживял.Те остават неговите учители, които му припомнят кое е добро и кое не, показват смисъла в живота му.Преди да минеш през ада, раят няма да ти хареса, защото ти трябва да оцениш всичко, което имаш и с цената на какво си го получил.Само по този начин ти виждаш каква е стойността на щастието,и какво ти е необходимо,за да го постигнеш.
Макар изминал тежкия път на несправедливостта и заблудата, понякога човек намира сили да се отправи към спокойствието и свободата на духа и да загърби миналия живот с неговите недостатъци и пороци.Всеки един има свободата да избира по коя пътека да върви-тази на борба и целенасоченост или другата на "по-прекия път" за постигане на капризите.Пътят към щастието е много трънлив и осеян с препятствия,но това е нещото, което ни дава стимул да продължаваме все по-напред и все по-нагоре.Щастието оставя дълбока следа в съзнанието ни, като преобръща цялото ни съществувание.Започваме по друг начин да възприемаме живота.Трябва да живеем със смисъл и достойнство, да се любуваме на всичко,което то ни предлага, да се радваме на любовта на хората, на щастието, че сме живи и можем да бъдем полезни на някого.Минал през нещастията оценяващ добродетелите в живота, човек вижда рая пред себе си и е готов на всичко, за да го достигне.
Животът е едно безценно богатство, което ни предоставя възможността сами да избираме как да протича.Той се гради единствено на любовта и разбирателството между хората.Щастието, че си жив и можеш да мислиш и чувстваш е най-голямата радост в света.Това е един дар получен от Бог, за да го ценим и предпазим от неприятелите си. Един свят, в които любовта и щастието са водещите сили, но за да достигнеш до тях трябва да имаш вяра и търпение, защото това е много трудно.Има много фактори, които ги задушават и не им позволяват да надделеят у хората."Щастието е единственото нещо, което човек може да раздава без да притежава."
Пътят за постигане на щастието е много сложен и заплетен лабиринт, в който много малко хора успяват да се ориентират.Той може да бъде разгадан чрез постоянство и устременост.Животът е едно голямо предизвикателство, което трябва да се посрещне с достойнство и всеки трябва да изпълни дълга си.Да се опитаме да разгадаем тайната на неговия лабиринт и да открием скритото съкровище-щастието !!!
© Ани Радкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
