30.04.2008 г., 11:35 ч.

letter[for mam] 

  Проза
904 0 0

Защо се опитваш да ме промениш? Нямаше те дълго, и ето каква съм... приеми ме. Приеми, че обичам тъмните цветове и прекарвам времето си в тъмнина! Слушам метъл, колкото и да не ти харесва! Това съм аз, харесваш или не. НЕ смей да нареждаш думи за приятелите ми, на които държа! Не ги познаваш, затова ти забранявам да ги обличаш в глупави приказки! Те са мои, не твои! Аз говоря с тях, аз се движа с тях, харесваш или не... това е. Не искам да знам мнението ти, познавам ги по-добре от теб! А ако ти поне мъничко ме познаваше, щеше да не ме критикуваш по този начин, който не мога да търпя! Не искам да ме променяш, разбра ли? Това съм аз - твоята дъщеря, но не и онова малко момиченце, което остави преди години! Защо не искаш да го разбереш? Както ти там си знаеш какво ти беше, и аз само си знам как бях тормозена и унижавана, докато те нямаше! Разбрах много неща, но едва ли знаеш, че аз вечно си мълча? Сигурно и за това ще ме упрекваш! Ще издържа ли? Не мисля.

 

© МиМи Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??