Пламъкът на свещта игриво се поклащаше, а слънчогледите във вазата бяха склонили глава - дали спяха?
А може би...това бяха последните им дни.
.
.
.
Последните дни и от лятото - беше късен август.
Вечер усещах как летният хлад полазва бавно по кожата ми, а звездите...те бяха спрели да падат, небето се бе вцепенило над сивата, бетонна София.
Знаех, че птиците се приготвят за своя полет, вече все по-рядко чувах милите неуморни лястовички. Скоро ще изоставят дома си, който така усърдно са градили през пролетта.
Излизам на терасата и паля цигара, взирам се в небето и го чакам да трепне, но то стои пред мен непоклатимо и безизразно.
Чувам самолет и някак се пренасям към безкрайните златни полета по моя роден край - равнинен и топъл.
Ах, как ми липсва. Там лятото има друг вкус, мирише на домати от градината на баба и дядо и печени селски картофи.
Там, сянката на домашната лоза ме гали, листата й се поклащат лениво, а гроздето - захарно и сочно натежава над мен. ...