Любов, която никога няма да почувстваш

Сякаш винаги си бил част от мен. Като дъх, който не осъзнавам, но без него не мога. Като тиха мелодия, която звучи в сърцето ми, дори когато всичко около мен е мълчание.

Но ти не знаеш. Никога не си знаел. А аз бих дала всичко, за да можеш да изпиташ какво изпитвам аз към теб. Да разбереш какво е да се събуждаш всяка сутрин с мисълта за някого, който никога няма да се събуди с мисълта за теб. Какво е да гледаш нечии очи и да знаеш, че в тях няма да откриеш себе си.

Бих дала всичко, за да можеше поне за миг да усетиш тази любов, която ме разкъсва отвътре. Вземи сърцето ми. Чуй как тупти, как се забързва щом си близо, как пропуска удари, когато произнесеш името ми с тази непринудена лекота, която ми показва, че за теб аз съм просто... нищо.

Знаеш ли какво е да обичаш някого толкова, че да те боли физически? Да усещаш тежест в гърдите си, да не можеш да дишаш, защото всяка секунда без него е празнота, която никой друг не може да запълни? Да се усмихваш, да говориш, да се смееш, а вътре в теб всичко да е рухнало?

Но ти никога няма да знаеш. Никога няма да усетиш тази агония, този копнеж, това отчаяние, което ме изяжда жива. Защото за теб аз съм просто фон. Просто глас, просто присъствие, просто някой, когото познаваш, но никога не си обичал.

А аз ще продължа да живея с тази болка, с този студ, който никога не отминава. Ще продължа да се усмихвам, когато ме погледнеш, да кимам, когато говориш, да се смея на шегите ти, докато вътрешно умирам от всяка дума, която никога няма да бъде предназначена за мен.

Ще продължа да обичам. Теб. Винаги теб. Безнадеждно, безутешно, безкрайно.