Между Ада и Рая - част1 история с продължение част 1 - Диалог с Дявола

       -Джак! Джак!?... Скъпи?!... Моля те, не ме изоставяй! Джаааакккк!

Джак отвори очи. Изкашля се. Сякаш нещо гореше в дробовете му. Бавно се изправи, но залитна, прорязан от силна болка в левия крак и отново падна на снежно белия под. "Къде съм?" - помисли си.
      - Пред избор - отговори му далечен мъжки глас.
      - Кой си ти? Какво правя тук? - объркано запита Джак.

     От далечината като сянка пропълзя висока фигура с плащ и закрачи към него.

     - Аз съм Дявола - усмихна се непознатия. - А ти, приятелю, си мъртъв. Затова сега ме слушай внимателно!

     - Глупости! - прекъсна го Джак. - Не ти вярвам. Кажи ми къде съм и кой си ти?

     Дяволът се усмихна още по широко:

     - Дали вярваш или не, вече е без голямо значение, но бих те посъветвал да повярваш. Току-що претърпя катастрофа с автомобила си. В него беше и съпругата ти.

     - Какво? Ким!...Тя добре ли е? Къде е жена ми?

     - Успокой се! - погледна го с искрящите си очи дявола. - Тя е добре... и точно заради това сега си тук, и аз съм ангажиран да се занимавам с теб, вместо да се препичам на топло в Ада.

     Дяволът се приближи и с още по-ехидна усмивка рече:

     - Имаш избор: или да дойдеш с мен в Ада, (което горещо ти препоръчвам), или да се преродиш още сега на Земята. Имай предвид, че ако се преродиш в човешко същество, то ще бъде новородено бебе и ще минат години, докато порасне. Ти няма да имаш никакви спомени от предишния си живот. Единствено душата ти ще бъде същата. Понякога, в много редки случаи, и хората сънуват или усещат неща от предишни животи. Понякога хора, които са се познавали в предишни животи, се срещат и в следващи, но това са изключително редки случаи. И помни - дори да се преродиш в човек, вероятно ще е някъде далеч от последния ти дом. Вероятно ще говориш съвсем друг роден език и ще изглеждаш съвсем различно. И дори да пораснеш, съпругата ти вече ще е остаряла. Шанса отново да се срещнеш с нея ще намалее драстично. Трябва да знаеш, че съм запознат със съдбата на всички хора на Земята - такава ми е работата. Не случайно си тук. Имам право да ти кажа, че жена ти след смъртта си ще отиде в Рая. Нямам право да ти казвам какво ще избереш и дали някога ще се срещнеш отново с нея на Земята, но мога да ти кажа нещо друго - ако дойдеш с мен, никога повече няма да я видиш.

     Джак се смути. Студени капки пот избиха по изтръпналото му от ужас лице. Огромната фигура се надвеси още по-близо над него и зашепна с монотонния си глас:

     - Сигурно се питаш защо вече не си в Ада. И двамата знаем какво си вършил в миналото си. Жалко, че трябваше да се договарям с онези там горе, но такива са правилата. Иначе бих те взел със себе си, без да питам искаш ли или не.

     Дяволът размаха дългата си черна ръка, по която, като хиляди пътеки се преплитаха изпъкналите му вени. Впи острия като бръснач нокът на показалеца си в слепоочието на Джак.

     - Според договора между Ада и Рая - продължи той, - ако някой в миналото си е вършил злини, но и достатъчно добрини след това, то той заслужава право на избор. Както вероятно сам осъзнаваш, някой лоши неща няма как да се изкупят, колкото и добро да си вършил. В твоя случай правото ти на избор не е между Ада и Рая. Тук не избираш и между живота, и смъртта. Смърт реално не съществува. Ти трябва и ще платиш за всичките си грешки. Дали това ще стане, като избереш да дойдеш с мен, или като отидеш отново на Земята, и започнеш всичко отначало - избора е твой. Без спомените си, е много възможно в следващия си живот да бъдеш някой злодей. В такъв случай, когато се срещнем отново, аз няма да ти дам подобен избор, а долу ще те чакат много по-големи страдания.

     Дългите пръсти на дявола бръкнаха изпод плаща. Той извади малка златна табакера, отвори я и си взе цигара. Духна леко към нея и тя се запали.

     - Искаш ли? - обърна се към Джак.

     - Не, благодаря! - категорично му отвърна той.

    Поставяйки цигарата в разкривената си уста, Дяволът продължи:

     - Трябва да ти призная, че заслугата сега да имаш този избор, дължиш преди всичко на старата хиена - Любовта. Ние всички - Горе и Долу - се прекланяме пред нея, поради факта, че тя може да кара хората да бъдат, както изключително щастливи, така и изключително нещастни. Твоята любов към съпругата ти, ти помогна най-много за това, сега да си тук, вместо там, долу, с мен. 
     Издишвайки бавно пушека през напуканите си устни, той отново се усмихна и зеленикави пламъци заиграха в очите му.

     - Сигурно ти се струва много привлекателен избора, отново да живееш на Земята?! - риторично запита Дявола. - Помисли си пак! Помисли какво би станало, ако извършиш много по-големи злини тогава! А ако случайно отново се срещнеш със съпругата си, но тя се е омъжила повторно? Сигурно просто ще я подминеш, защото ти никога не би си помислил, че някога си бил женен за нея. А ако бъдеш убит някъде? Знаеш ли какво става с тези, които са получили втори шанс и бъдат убити в новия си живот?... Отиват Никъде. Повярвай ми, Ада е за предпочитане пред онова място! Нали не предпочиташ да рискуваш и да влошиш нещата? Има ли смисъл да опитваш, без да знаеш кой си бил, без да знаеш какво си преживял? Остани с мен и спомените ти ще се запазят завинаги! Добре си помисли кое е по-важно за теб! Да оставиш съпругата ти да си живее спокойно остатъка от живота си и да и дадеш възможност да бъде щастлива, може би с някой друг, а ти да запазиш за себе си всеки миг прекаран с нея? Или да отидеш отново там, и да рискуваш никога повече, не само да не я видиш, а да я забравиш завинаги?

     Дявола хвърли димящия фас върху белия под и го стъпка с тежките си черни ботуши. После отново се приближи към Джак и продължи:

     -Обичаш ли я наистина? Заради една твоя грешка днес тя почти не умря. Искаш ли тя да е добре? Ще понесеш ли последствията си за всичко лошо, което си сторил преди?

------ На който му е харесала историята и е по-нетърпелив за продължението - първо в личния си блог ще публикувам част 2-ра, след като я напиша.