vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
191 389
20.07.2007 г., 9:19 ч.

Моля те… Отвори очи… 

  Проза
1988 1 11
5 мин за четене
 

- Спри вече!!!

- Кое?

- Моля те, спри!!!

- Какво?

- Как какво? Спри с този поглед, престани да ме гледаш!

- Но аз не гледам теб.

- Напротив! Погледът ти не слиза от мен и това ме изнервя...

- Защо млъкна?

- А защо не...

- По дяволите, спри да ме гледаш така!

- Добре, няма, извинявай...

...

- Ей, ама... ти да не се разсърди...

- Не.

- Тогава защо мълчиш?

- Просто си мисля на ум.

- За какво си мислиш?

- А ти защо ми задаваш такива въпроси?

- Защо отговаряш на въпроса с въпрос?

- Ох, добре... Не искам да спорим. Ти печелиш, ти винаги печелиш... Каквото кажеш! Да, мадам, разбира се, на вашите заповеди Ваше Височество... "Хей, направи това, направи онова, разходи кучето, измий чиниите, почисти, еййй, ще сготвиш ли, защото няма нищо за вечеря, а ще излизам с приятелки „ - разбира се, на твоите услуги, каквото пожелаеш, мила, когато пожелаеш!!! Вече започнах да съжалявам, че ти дадох толкова голяма част от себе си, от сърцето си! Нима сгреших?! Кажи ми?! По дяволите, сгреших ли!?

- Аз... Съжалявам, не е било нарочно, наистина...

- Не! Не, мила, не съжалявай! Понякога започвам да си мисля, че си тук, с мен, само за да нареждаш. С този твой поглед и настойнически тон. Побъркваш ме!!!... След всяка твоя дума, забележка, поглед изтръпвам и си мисля, обвинявам се - къде пак сбърках...

- Не преувеличавай нещата

- За Бога, усещаш ли се понякога... Усещаш ли се колко натрапчива ставаш и как ме обсебваш. Защото сега във мен се борят две страни - тази, която те обича повече от всичко, която иска да прекара целия си остатък от жалкия си живот с теб и другата, която се бори за мен, за моята личност, за моето съзнание, за моя, по дяволите, МОЯ живот!!!

- Замълчи...

- Да мълча?! Защо... Ето пак, защо непрекъснато го правиш. Защо да мълча, след като истините говорят!? Кажи ми, мила, моля те... Не ме измъчвай, вече предостатъчно държа тази болка в себе си... Десет години... десет години откакто се познаваме, откакто сме заедно, десет години от както те обичам! Прекрасна... Ти си такава, моя мила, прекрасна... Неземна си...

- Ти ме обичаш...

- А как бих могъл да не те обичам, как, след като ти си единствената жена, която така дълбоко плени сърцето ми и може би никога няма да си тръгнеш от него. Но ме боли! Боли ме, прекрасна! Боли ме, защото ден след ден виждам как твоята любов се изпарява, как след нея остава само задължението... Ето това ме убива... Убива всяко желание у мен, всяка капчица страст, всяка ласка, всяка милувка...

- Но ти знаеш, че те обичам, не можеш да го отречеш...

- Хах... Ето, виждаш ли с каква ирония го казваш, преди няколко години не можех да отрека... но сега... пламъчето в очите ти го няма, прекрасна моя, явно някъде се е изгубило по пътя на вечната любов. Може би е потънало в моретата от хиляди празни мечти и надежди, надежди, които поддържах в теб, които живееха в теб с години... Не бих могъл да го намеря, не мога, колко се опитвах, ако знаеш само...

- Не си прав.

- Прав съм, мила, колкото и да отричаш, прав съм...

...

- Не, не, прекрасна, не скривай сълзите си, недей... Чета погледа ти, Господи, толкова си красива, когато плачеш... Недей, аз те обичам...

- Кажи ми как да спра, как?...

- Помисли си за най -хубавото нещо, което ти се е случвало в живота...

- Именно то ме кара да плача...

- Знам, мила... Отдавна го разбрах... Попита ме защо те гледам постоянно, защото вече няма да мога да го правя, мила моя... Не мога да откъсна поглед от теб... Не мога! Господи, каква драма... Или трагедия?!...

- Но... но как така, моля те, защо, ние ще сме заедно, каквото и да се случи...

- О, прекрасна моя... Разбира се, но аз ще бъда на едно по-хубаво място, много, много, много далеч от теб... Ще идвам на гости в сънищата ти, ще ме виждаш в сълзите си, в спомените си... В сърцето си! Аз винаги ще бъда там и ще те топля, мила моя...

...

Не казвай нищо. Шшшшт... Моля те, мила, знам, сълзите ти напират, знам, че искаш обяснение за всичко, но не мога да ти го дам сега... Прекалено е късно, късно е да ти разкажа всичко, късно е...

      Ела при мен, прекрасна моя, ела. Искам да те прегърна, може би за последно. Не се сърди... Ето, сложи ръката си на сърцето ми... Усещаш ли как бие... за теб, мила, за теб!...

     Ех, малко време ми остана, мила моя... Жалко, много, много жалко... Не плачи... Моля те, сега не ми се сърди, когато те гледам... Много малко ми остана, прекрасна... Животът си отиде много, много бързо, а годините с теб бяха като прашинки от пясъчния часовник на времето... Толкова неусетни... Толкова прекрасни... Толкова кратки...

       Но ти няма да плачеш, защото знаеш, че те обичам завинаги и завинаги ще съм до теб, където и да бъда... Обичам те, прекрасна моя, обичам те!!! Прости ми за това кратко „Сбогом"...

        Сега хвани ръката ми, а аз ще затворя очи... Господи, красиво е, мила, колко е красиво...

                                                                ***

      - Ей, ей, стани, моля те, стани, отвори очи, моля тe, моля те. Хайде, хайде, за Бога, моля те. Събуди се!!! Моля те, моля тe... Моля те... Отвори очи...



                                                                            ***Vampire_Blood_Kiss***

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за съветите Ще се постарая!Благодаря на всички за тове,че ме стимулирате ден след ден
  • Не е зле, но ми се струва, че малко излишно си наблегнала на чувствата. Те съществуват, естествено, но не са само те. Опиши малко по-подробно геройте, за да изпъкнат повече техните чувства и да станат те (а и целия разказ) по-истински. Да разбера що за хора са все пак, какво преплита съдбите им и може би така ефектът на разказа, ще има по-голямо въздействие върху читателите. Не гони чувствата, а ги остави те сами да дойдат.
    Наистина си талантлива и с малко повече труд и търпение, можеш да постигнеш много. Това от мене. Давай!
  • Харесва ми как пишеш!!!Много талант има в теб.Продължавай,с теб сме.
  • Да,на 13 съм.Виждам ,че и ти си на моята възраст,радвам се Да,той е болен,но е зад болестта му се крие още много болка,която го изпива допълнително.Той чувства края си,но е прекалено късно да каже на любимата си,затова иска да й даде цялата си любов в последните минути от живота си...
  • Не съм гледала този филм,но благодаря за коментарите
  • Подкрепям Деян!Аз също съм гледала този филм,мисля,че идеята ти е много оригинална!!!
  • O,може ,дам.Много благодаря за коментарите
  • Явно не съм вникнал достатъчно, но дори и след като разбирам за какво става дума пак е много тъжно. И много красиво разбирасе...
    Не знаех, че може да се слагат илюстрации.
  • Тъжно....болезнено....!!!
    За жалост, щастливия край е най-реален само в приказките.....!!!
    В живота е....другояче, така както си го написала....!!!
  • М...не,любовта й е напълно реална,но я изгубва завинаги...В края тя го моли да отвори очи,но вече е твърде късно...
    Благодаря за коментара,дано ви е харесало,макар че може и да ви натъжи...
  • Правилно ли съм разбрал - значи любовта на живота й е бил само в нейния сън... :'(
Предложения
: ??:??