Моят Ангел
1 мин за четене
Имало едно време едно малко момиченце...
Това малко момиченце си играело на тревата - незащитено, то се смеело от сърце.
Един ден дошъл той... Хванал я за ръка и й казал, че ще й покаже големия свят...
Отвел я.
Тя била толкова погълната от всичко, което виждала. Грабела с пълни шепи от новостите.
Искала да порасне по-бързо. С всеки изминал ден всичко ставало по-вълшебно и по-хубаво.
Тя заобичала момчето, което й показало всичко това. Обичала го с цялото си сърце, с всичката обич, на която била способна. Та нали той я е отвел в този нов свят... Той й показал всичко това...
Той й бил спътник...
Момчето също я обичало. Това наивно, незащитено дете, го карало да се усмихва. Върнало го към живота. Към реалността.
След години малкото момиченце пораснало. Вече не било жадно за знания... Вече не й било интересно да опознава големия свят.
Тя вече била видяла всичко. Само той останал за нея интересен... Той продължавал да я вълнува...
Той виждал, че тя е пораснала. Той осъзнал, че вече не е дете. Върнал я там, откъдето я бе взел.
Когато я слагал отново на тревата, й прошепнал: Вече трябва да си тръгвам. Аз трябваше да ти покажа големия свят, да те
предпазя от лошата му страна. И въпреки това, аз не си свърших добре работата. Аз се влюбих в теб. Обикнах те. Съжалявам, че сега трябва да те оставя.
Ще се видим горе.
При тези думи очите на момичето се напълнили със сълзи. Те замъглили погледа й и тя едвам видяла как той изчезва.
Така внезапно, както бе дошъл в нейния живот, така и изчезна.
Горещите сълзи се стичаха по лицето й бавно. Сълзи, пълни с болка и мъка... Сълзи за един изгубен ангел...
Момичето легна да спи... И повече никога не се събуди...
Това малко момиченце си играело на тревата - незащитено, то се смеело от сърце.
Един ден дошъл той... Хванал я за ръка и й казал, че ще й покаже големия свят...
Отвел я.
Тя била толкова погълната от всичко, което виждала. Грабела с пълни шепи от новостите.
Искала да порасне по-бързо. С всеки изминал ден всичко ставало по-вълшебно и по-хубаво.
Тя заобичала момчето, което й показало всичко това. Обичала го с цялото си сърце, с всичката обич, на която била способна. Та нали той я е отвел в този нов свят... Той й показал всичко това...
Той й бил спътник...
Момчето също я обичало. Това наивно, незащитено дете, го карало да се усмихва. Върнало го към живота. Към реалността.
След години малкото момиченце пораснало. Вече не било жадно за знания... Вече не й било интересно да опознава големия свят.
Тя вече била видяла всичко. Само той останал за нея интересен... Той продължавал да я вълнува...
Той виждал, че тя е пораснала. Той осъзнал, че вече не е дете. Върнал я там, откъдето я бе взел.
Когато я слагал отново на тревата, й прошепнал: Вече трябва да си тръгвам. Аз трябваше да ти покажа големия свят, да те
предпазя от лошата му страна. И въпреки това, аз не си свърших добре работата. Аз се влюбих в теб. Обикнах те. Съжалявам, че сега трябва да те оставя.
Ще се видим горе.
При тези думи очите на момичето се напълнили със сълзи. Те замъглили погледа й и тя едвам видяла как той изчезва.
Така внезапно, както бе дошъл в нейния живот, така и изчезна.
Горещите сълзи се стичаха по лицето й бавно. Сълзи, пълни с болка и мъка... Сълзи за един изгубен ангел...
Момичето легна да спи... И повече никога не се събуди...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
