Така де…знам, че живота, който живея не е по най-красивия сценарий. Но нали това е, което публиката търси – тъжен филм със заплетен сюжет и глуповат и нереалистичен хепи енд?

Каква е цената на тази прожекция…и заети ли са всички места в залата? Дали вместо главен герой в собствения си филм не се превърнах в лошия персонаж. Дали публиката няма да е по-доволна, ако загина самотно зад някой ъгъл, отколкото ако филмът завърши с победоносната усмивка на лицето ми? А има ли край този така безсмислен филм…и ще го дочакам ли? С помощта на моите съучастници ще поведа обрата на събитията, ако те се появят. Но не ми се вярва. Тази зала е тъй самотна. Пълно е с народ, но никои не забелязва протърканите седалки, напукания паркет, та дори и прожектора, който още не е загрял. Всички вперили празните си погледи в кичозните завеси, разкрили скованата голота на все още тъмния екран. Тъй простодушно се впускат в сюжета и си мислят, че са част от него, смятат екрана за най-важен, та нали към него гледат? Но забравят за прожектора, вече загрял, който ръководи всички събития. Ето, пак засече, вярно, само за секунда, която почти никой не забеляза, но съвсем достатъчно, за да отреже от кадъра моя поглед, молещ за помощ. Ето че вече съм се предала. Не можах да устоя на изкушението и сега страдам заради всички глупави грешки, които успях да допусна за кратката си роля. Може ли някой да ми отговори: Кой написа този глупав сценарий? Дано не съм аз, че вече ме е срам. Зрителите сякаш са разочаровани…сигурно очакваха повече екшън.

            Залата вече е почти празна. Но моля ви, останете, може краят да е по-добър…евентуално. Разбирам ги и на мен ми доскуча. Да можех и аз да си тръгна…но прожекторът ме е приклещил в празния екран. Само аз ли съм? Тук-там е останал още някой. ... Ще е хубаво да ги събудят след края.

            Каква ирония: овехтяла зала, стар прожектор, грозни завеси, липсваща, така де, почти никаква публика… А аз все още съм лошият герой. И филмът свършва щастливо – но не за мен, накрая има усмивка – не моята и заживяват заедно. Даже не знам какво се случи с мен, нито как се разви МОЯТ сюжет, бях ли в главната роля? И кой написа този глупав сценарий?! Та … нали това беше моят филм?!