2.05.2007 г., 22:38 ч.

Начало 

  Проза
807 0 0
4 мин за четене

Начало

Човекът принадлежи към онези видове живи същества, които не могат да оцелеят сами и да живеят в самотност и изолация. Общуването със себеподобни, обединението в социални групи и структури за него е изначална потребност и неизбежна необходимост за запазване на съществуването му, което започва с идването му на този свят и продължава до края на живота му. Общуването и взаимодействието с другите са условие за биологично оцеляване, личностово развитие и социално израстване. Под грижите на семейството новороденото оцелява при цялата си биологична незрялост и безпомощност след раждането. После в процеса на взаимодействие и общуване човекът се развива и усвоява речта, овладява все повече умения, възприема опита не само от актуалното социално обкръжение, но и натрупания опит на поколенията, предаван чрез обучение. Още с раждането си ние започваме да се учим. Използваме заучени модели на поведение, които много трудно се променят в по-късен етап. Ние не стоим на едно място, движим се в пространството и времето по Лабиринта на живота, но много често някой изостава в миналото и съдбата му се изплъзва от контрол. Навиците го задържат и някой друг се възползва от това, или той сам се отказва да се развива по сложния път на лабиринта. Всяко препятствие се превръща в стрес и този процес започва с поемането на първата глътка въздух.

Когато детето се появи на бял свят, то веднага бива отделено от майката, носят го някъде да го измерят, слагат го под течаща вода, държи го някой, който е държал стотици други бебета с рутина, в която няма време за нежност и чувства - всяко движение е автоматизирано. То не разбира, че всичко се прави в негов интерес, усеща, че го отнасят далеч от тази, която е единственият източник на любов, тази, която е представата му за целия свят. Така се ражда Човекът, биологично същество, най-висшият вид живот на планетата – Homo Sapiens. То се чуди, какво е това място, на което е попаднало; там, откъдето идва, му е било хубаво - топло, защитено и сигурно. С тази първа оценка за хубаво и не хубаво започва човешкият живот, закономерно свързан с другите хора. Човек може да оцелее като биологично същество, само защото има социална природа, която поддържа биологичния живот.

Светът веднага започва да се дели на части и животът продължава с оценяване: хубаво-лошо; правилно-неправилно; праведно-грешно; черно-бяло; топло-студено и т.н. Какво става с нашето съзнание след всяка такава оценка, ние не можем реално да разделим света на правилен и неправилен. Светът е бил и ще е цялостен, ние правим това деление само в съзнанието си, по всякакви причини делим и раздробяваме. Всяка секунда изразходваме енергия за това делене, невидимо то продължава до края на живота ни. Ние сме тези, които трябва да запазим баланса на деленето не бива да разделяме живота си само на хубаво или само на лошо.

Никой човек не се ражда личност. Тя се оформя по-късно, в процеса на неговото индивидуално развитие. Той притежава много качества и свойства, отличителни за различните процеси. Свойствата и състоянията са свързани у всеки човек по неповторим начин, валиден само за него. Това го прави уникален, няма две издания на един и същ човек. Никой не може да ни повтори в миналото, настоящето и бъдещето. Няма личност без индивидуалност и неповторимост в личностовото развитие, защото никой не може да унаследи от друг знания и умения. Може да се научи да използва модели за развитие и различни стимули за постигане на резултати. Може да се обучава, воден от принципа, че това, което може един, и друг ще успее да направи. Всеки човек има своя гледна точка за нещата, той не се ражда с нея, а я изгражда по пътя на живота. Това е много хубаво, защото всеки има равен старт за своето индивидуално развитие и само от него зависи до къде ще стигне. Колкото са по-силни стремежите, толкова успехът е по-сигурен.

В ситуациите, в които не се справя, има причина за това, не е използвал позитивния опит да се справи в настъпилите промени. Отказал се е веднага, когато е станало по-трудно. Избрал е да раздели своя собствен свят и да остане в тъмната половина. Но след нощта винаги идва ден. Да посрещнем новия ден, готови за нови успехи, за които всеки от нас е роден.

Бях на 16г години, когато започнах да си задавам въпроси. Как е устроен светът? Какъв е смисълът на живота? Защо се раждаме, щом трябва да умрем? И се върнах много назад, в нощта преди първия си ден. Исках да разбера защо съм се родила, има ли нещо, което ме прави специална и какво е то? Кое е онова уникалното и неповторимото, което ни прави различни и е единствената причина да се появим на този свят, тук и сега, в един определен момент.

2-ри откъс от "ДА УСПЕЕШ В ЛАБИРИНТА" Книга първа

© Дани Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??