- Добър ден - каза Ная усмихнато на продавача.

         - Добър - измърмори продавача по носа си.

И то какъв продавач! Сякаш беше създаден не от кожа, а от кори за баница. Беше мръсен, намусен и целият мазен. С мазна кожа, мазна коса, мазна неподдържана брада... Той беше олицетворение на средностатистически, отчаян от живота продавач на баници.

         - Имате ли нещо различно от баници?

         - Пирожки, пици на парче, кренвиршки... но ако може по-бързо избирайте, защото направихте опашка!!!

Тя се стресна. Чудеше се как е възможно да има толкова отчаяни и злобни хора. Но не бързаше да си прави заключения, дали някой е злобен или не, защото осъзнаваше, че злобата, в много чести случаи, е само следствие от нещо трудно преживяно."Какво ли му се е случило? Защо е загубил желанието си за живот?" Ная си задаваше тези въпроси и още много други, докато накрая разбра, че не знае къде е. Беше се унесла в размисли за този баничар и не разбра откъде бе минала и докъде бе стигнала. Поогледа се. Не видя нищо, което може да и помогне да се ориентира. Но тя не се притесни. Беше новодошла в този голям град. Тя се поогледа още веднъж и забеляза една градинка с пейки, по повечето от които бяха насядали пияници, лепилари, наркомани и една влюбена двойка. Тя отиде до там и седна, заглеждайки се във влюбената двойка. Тогава, след като видя колко искрено се усмихват, се замисли дали това е ключът към истинското, абсолютното щастие. Тя никога не се бе влюбвала. Беше правила секс от любопитство... и в интерес на истината и хареса. Не страдаше от никакви предрасъдъци относно секса. Но никога не бе правила любов. От книгите знаеше, че от секс до любов има доста голямо разстояние. Продължавайки да ги гледа, тя си задаваше въпроса: "Възможно ли е да са наистина толкова щастливи, колкото изглеждат".

         - Здравей - каза един мъж, току-що появил се отнякъде.

         - Здравей - отговори Ная, стресната от човека, който и бе прекъснал размислите. Тя не обичаше да я прекъсват, когато мисли. Не обичаше да я прекъсват когато мечтае. Тя не обичаше да я прекъсват въобще. Харесваше и да е сама. Разговорите с други хора я объркваха и я караха да се чувства различна, ненормална.

         - Не се притеснявай - каза той, явно усетил уплаха, който бе провокирал у нея.

         - Извинявай, ако съм те стреснал, но исках да се запознаем. - Много съм откровен и осъзнавам, че това ми е слабост, но... но ти си невероятно красива.

Тя беше чувала тези думи и преди, когато някое момче иска просто да спи с нея. И не се дразнеше на тази лъжа, просто се чудеше защо го правят. Защо просто не казват: "Искам да правя секс с теб, защото си много хубава." И тогава тя се изненада...

         - Искам да се запозная с теб, защото си много красива, струваш ми се умна и искам  да правя секс с теб.

В никоя от книгите не бе описана такава ситуация. Тя се обърка. За пореден път се обърка... В главата и нахлуха много и различни мисли за това как да отговори... как да се справи с тази ситуация. Той я изненада. За момент си помисли дали не е възможно той да е до някаква степен като нея... мечтател. Тогава тя се престраши и каза:

         - Името ми е Ная.

         - Приятно ми е! Аз съм Борис. Името ми не е толкова хубаво, колкото твоето, но все пак съм оправдан, защото не са ме питали как искам да се казвам. А и да са ме питали, трудно бих могъл да отговоря, когато съм на 3 месеца, нали? Ето! Пак започнах да говоря глупости. Извинявай. Когато се запозная с някой специален, започвам много да говоря, без да мисля, защото се притеснявам.

         - Аз пък смятам, че е сладко - каза Ная с усмивка, която беше следствие от неговия абсурден, но смешен монолог.

         И това беше началото на нейното страдание. Както се досещате, те се влюбиха. Имаше кратък миг наслада, който не продължи повече от 6 месеца. После той се промени. Вече не беше същият. Започна да се държи като поредния посредствен мъж. Ная не си бе помисляла, че това може да и е любовта на живота и точно поради тази причина не го изживя толкова тежко... поне не на съзнателно ниво. Един ден тя просто си тръгна. Вече познаваше града и много бързо си намери квартира. Беше дупка. Една стая, която приличаше на бункер от втората световна и баня, която Ная пак оприличи с тоалетно-баните в училище. Тя забеляза, че спестяванията са се почти изчерпали и се замисли над въпроса да си намери работа.

         "Право извитата баница" - първото място, което бе посетила в този град и по неблагоприятно стечение на обстоятелствата първата работа която щеше да има през живота си. Тя си спомни колко гнусно изглеждаше мъжът с пропитите с мазнина от баница ръце, но нямаше избор. Трябваха и пари.

         Още първият ден на работа тя се замисли " Станах като всички. Исках по-различен живот... а се озовах в баничарница. "Дните започваха да стават все по-еднакви, еднообразни... Това се отрази зле на Ная и затова тя реши да го направи отново. Отново да избяга...