Не мога да съм тя
Прости, сърце, аз знам, че страдаш!
Прости, душа, от хората ранена!
Жестоко е, аз знам, и подло е,
но всички са щастливи,
когато ти си зле…
Прости, лице, че не си научено да бъдеш подло…
Такъв светът е вече…
Такъв е днешният живот…
Да бъдеш зъл, да бъдеш подъл,
да си лицемерник
и мръсотии на другите да правиш,
такъв бъди и ще просперираш…
А нас добрите…”кучета ни яли”…
Нека ни е зле,
нека ни е гадно…
Ако си добър,
ако се радваш на живота,
ако просто си щастлив,
човек спокоен, мил…
С теб е свършено…
Светът ще те погуби,
защото добрите хора алчността уби ги.
Простете ми, сълзи, на силна днес се правя,
за да не показвам колко слаба всъщност съм си аз…
Простете ми,
простете тази слабост,
но не мога да съм тази, която искат всички…
13/07/ (Златни пясъци)
Надя
© Надежда Петкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
харесах
-
Разкошно произведение! Комплименти. Може-би, предвид това, че е една чудесна импресия, Петя, не е лошо да си стои тук. Разбира се, не налагам, а само споделям мнение.
-
Бъди такава,каквато искаш ти,а не каквато хората настояват да бъдеш...
Само един съвет,приеми ако искаш...Категорията на произведението ти, не е проза в пълния смисъл...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
