... И се събуждам отново с мисълта, че днес ще е поредният ден на Самота, ще крача по улиците сам, ще завия по ъгъла на “Денкооглу”, ще видя как Трамвай 5 и 10 завиват и ще видя мрачните лица на хората рано сутрин…
Но тогава си спомних - до мен се бе сгушила Госпожица By-the-way…

Дамата с Камилите и Лъвицата спяха в другата стая. Беше трудно да ги събудиш.
- Кой ще се къпе първи? - промърморва сънено Госпожица By-the-way, след като телефонната й аларма е обявила началото на деня. Имам сили само да кажа с дрезгав глас:
- Аз…
Ставам… Върша Делничните си Ритуали, но този път е по-различно. Този път заедно с Трите Грации на Думите се храним заедно, мием зъбите си заедно, отиваме на училище заедно, днес е един ден на Не-Самота и това е красиво. Завиваме по ъгъла на “Денкооглу”, виждаме Трамвай 12 да завива… Виждаме мрачните физиономии на хората… Пресичаме булеварда… Те виждат това, което аз видях… Като в “Кафе от испанец”, прошепнах на Дамата с Камилите. Тя само кимна замислено и някак разбиращо.

Вчера също беше ден на Не-Самотата… Четохме поезия… С малко джин и фанта… С малко откровения и хубава музика… С много усмивки и закачки… Защо не може всеки ден да е такъв?

Ще запазя в себе си този ден, ще го консервирам в ума си, ще запечатам лика му…
И така… до следващия ден на Не-Самота…