Не случих на мъж
Съвсем от скоро съм омъжена. Има-няма десетина години. Дето се казва - почти младоженци. Снощи за първи път мъжът ми ме изведе на кръчма. А като си спомня, ние в кръчма се и запознахме, но пусто безпаричие... По-евтино ни е да си поркаме дома, нема спор. Но може и да съм проста, ама обичам да ходим по заведения, дето се вика. Е, в тая кръчма втори път няма да ни пуснат. Седиме си, поркаме си, слушаме певицата и те ти го моя:
- Дай си запалката.
- За какво ти е, нали пушиш, ти да не се напи?
- Много си проста ма, не следиш ли какво пее жената: Вземи огън, запали ме...
- Ей, това е само песен, бе, като не разбираш от изкуство...
- Ще ми дадеш ли запалката или да ходим да търсим?
Е, какво да ви разправям... Утепаа го от бой. Кой пропойник му е дал запалка, не знам, но цела вечер лази по нервите на хората. А певицата спре да пее и само пище до края на вечерта. Доде не ни изхвърлиха на улицата. Що му требва да бега след нея и да щрака със запалката. И цела нощ вика „Имате ли огънче? Да я запалим, щом толкова иска жената! „
Че вземем да се разведем! Не стига, че почна да пие повече от мене, а и ме излага пред хората. И като пийне, устата не можеш да му затвориш. Това мъж ли е?! Айде поне по нещо да се различаваме, да вземе да спре цигарите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Лажова Всички права запазени
Целувки!!!