26.07.2023 г., 10:29

Не знам защо

572 2 2
1 мин за четене

Що ли се сетих за една учителка от гимназията… Семпла, женица – и интелектуално, и като личност. Доста кривогледа. От тия, дето в нашия край викат: мене гледа, тебе види…

Та си знаехме – следи ли те с поглед, спокойно преписвай. Но зяпа ли някъде край или над теб – внимавай…

хххх

Отново се разшумя за 3 март. И то е ясно защо. Предложенията на депутатите са толкова неадекватни, че за прокарването им е нужен отвличащ маньовър. И – те ви: спорете за национален празник…

Противоконституционната групировка ДПС, разбира се, не иска тоя ден. Разделял, викат, гражданите. Виж  - 24 май е точно по нрава им – ден на българското език и колтура, всеобщото ваканцуване…

Сектата ПП /Прокопиев – Пеевски/ и трохите „Деца на ЦК“ СЪЩО СА ЗА ТОВА. Нали са цели 7% от народа, както признаха впорно разговора – защо да не наложат по бащино-майчин маниер мерака си на останалия народ?

Някакъв сириец заяви, че в 3 март няма нищо руско, така че – що да не мине под санкциите и отплува за Росенец? /Изобщо – прави ли ви впечатление що българофоби със странни фамилии взеха да ни поучават?/

Пушилка – удобна ситуация за прокарване на далавери и прекарване на държавата и народа…

хххх

А 3 март е наистина дразнещ българофобите. Защото основата му е представата и възможността /отнета ни!/ за една обединена – Санстефанска/ България…

Светъл спомен в мрачното настояще…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...