Здравей Роси,

След направената публикация за създаването на книгата ни “Озарението на споделената любов”, у теб възникна колебание относно правомерността на съавторското ти участие. За мен няма съмнение, че тази ситуация при теб може да бъде правилно разбрана като криза на твоето творческо израстване. Това е нормално, като отчетем и разбирането, че творчеството може да се разглежда и като възлова линия от последователни кризи, бележещи творческия разтеж на съответния автор, а в случая става въпрос за теб.

Нека да обърнем поглед назад и да си припомним извървяния заедно път от три месеца в Сайта за лично творчество “Откровения”, предшестван от съвместните ни изяви в Сайта за нова художествена литература – “ХуЛиТе”! Откривайки те чрез публикуваните от теб текстове, аз обявих началото на съвместния ни творчески процес, при това чрез съвременната притча за Мойсей и Лъки, като носители на споделената любов, в ракурса на теорията за хуманното преживяване, развивано и поддържано като огнено приятелство, което води исторически към практическата философия на древна Индия.

Карлос Кастанеда разработва образа на дон Хуан, като носител на философията на не-правенето. Тази философия аз критикувам като несъстоятелна със своята антихуманност и спекулативни похвати на изложение. Фридрих Ницше създава образа на Заратустра, като носител на философията на превъзмогването, която се вписва като един от теоретичните източници на съвременната прагматична философия. От тази гледна точка може да се разбере каква е нашата позиция, срещайки двамата ни герои – Лъки и Мойсей, като носители на историческата традиция на святостта, намерила своето въплъщение във философията на хуманното преживяване, при сега съществуващите условия. Процесът, който описваме с теб е реален и се разгръща като наше лично творчество на бурната сцена на глобалното информационно пространство – Интернет. Семейство Рътланд, известно на широката публика като Шекспир, остана в дълбока анонимност, за да запази любовта си от посегателствата на завистливите съвременници. Аз тласнах съвместния ни литературан процес във вълните на Интернет, за да използваме и енергията на користта по собствения ни път, където тя безцеремонно се домогва до свой периметър. За целта широко се използва анонимността. Авторите, които се крият, ще си останат без значение за нуждите на живота, сред които се очертава и необходимостта от разработване на нова литература и в частност, и на нова художествена литература.

Образът на Мойсей получи своеобразно развитие при срещата му с твоята героиня – Лъки, чрез която, от Цар на боговете, той израстна на по-висока степен, ставайки простосмъртен, в смисъл на нормален, а следователно и на щастлив човек.

Идеята за нормалното, т.е. за щастливото саществуване има фундаментално значение за съвременната литература и в частност за новата художествена литература. Логиката на прагматичната философия, развивана чрез хуманното преживяване, е основен стълб на авторовата ни позиция, а следователно тя е и основна страна на съвременната литература, в това число и на съвременната художествена литература, която е рожба на процесите в обществото през започналия ХХІ-ви век. Разбира се не всички текстове, написани сега, автоматично се отнасят към литературата в нейното съвременно измерение. Една творба е носител на новата литература чрез отразяването на новото съдържание на съвременния живот, което предполага преди всичко задълбочена мирогледна ориентация. Озарението на споделената любов е сфера на човешката саморефлективност, което доказва философската наситеност на текстовете, които разработваме.

Образът на Лъки, от носител на несподелената любов, получи своето развитие чрез срещата й с Мойсей, за да израстне като жрица на споделената любов, за да се слее с представата за Афродита, синоним на жената, носителка на любовта, изграждаща Човека, в цялостта си със своя любим.

Въпросът за героите на тази книга, обозначена чрез подзаглавие като “Лъки и Мойсей” е деликатен, защото тя обхваща период от моя живот с продължителност от осем години, а с теб си сътрудничим едва от няколко месеца, но именно тези последни месеци потвърдиха отношението между нашите герои като субект на невинността, разработвана като път на тъждеството, достигащо до озарението на съпреживяването, синоним на пътя на святостта, описан в петокнижието на библейския Мойсей.

Тъждеството в любовта е онова интелектуално единство, в чийто граници влюбените се и различават, за да достигат до своята идентичност, която е поле на рефлективността, достигаща, чрез тъждеството, до саморефлективност, която е тъкан на любовта. Ето защо, различието в границите на тъждеството се различава от онова различие, което буди неудовлетворение по линията на несъвместимостта между партньорите, обрекли се на съвместно съществуване, но превърнали се от субекти на любовта в нейни жертви.

Често пъти нашите читатели изразяват, чрез коментарите си, задоволство от нашето творческо сътрудничество. Това е съществен момент и на нашата самооценка за създаваните съвместно текстове. Чрез тази книга, поднасяме като дар на нашите съвременници цяла тоталност от преживявания, разкриващи нормалната, т.е. щастливата човешка индивдуалност, която отново застава като предпоставка, като субект на философията на днешния ден.

За избягване на всякакви недоразумения, въвеждам обобщаващия образ на Маги – героиня, свързана с разказаните в тази книга истории на нивото на преживяването.