3.07.2007 г., 15:36 ч.

нейната любовна история 

  Проза
1052 0 3
2 мин за четене

И ето, ТЯ пак отваряше очи, събудена от слънчевия лъч, прокраднал се през плътната завеса. Отново беше в стаята си, всичко си бе същото, освен това странно чувство. Сякаш летеше, сякаш се беше преродила, сякаш не бе Тя. Какво и ставаше, защо се чувстваше по този особен начин. Толкова свободна и щастлива. Нещо не беше наред. В това странно опиянение прекара цялата сутрин. Дори не се сети да стане от леглото. За какво мислеше, усещаше главата си празна. Не искаше да си признае, че не мислеше за него. Изгарящата болка я нямаше. Сега бе обзета от някаква странна радост. Сякаш имаше криле и се носеше между облаците. Тя знаеше причината за това състояние, това беше Той, другият. Този, който беше нахлул в света й и я бе измъкнал от отчаянието. Същият, който я бе принудил да го обикне с безрезервната си любов и доверие. Той беше повярвал в нея и й бе вдъхнал сили, беше я облял в светлината, която извираше от сърцето му. И тя го обикна, обикна го лудо, както никога не бе обичала. Както никой никога не бе обичал. Тази любов измести омразата от душата й. Излекува болката, която другият й беше причинил. И Тя му прости. Прости, но никога нямаше да забрави. Зашото това не можеше да се забрави никога. Часовникът иззвъня и я изтръгна от мислите й. Внезапно я върна към реалността и към времето, а то летеше. И оставаха само петнайсет минути до срещата й с другия, добрия, този, който никога не я нараняваше. Тя бързо стана и започна да се облича. Искаше да бъде съвършена за него, въпреки, че той я обичаше каквато е, без да има нужда да се преструва и да играе роли. Беше готова и се забърза към мястото на срещата. Стомахът й се беше свил, а сърцето й туптеше лудо. Ето, че той беше там. Чакаше своята "принцеса" както обичаше да я нарича. Тя отиде при него и се хвърли на врата му. Целуна го и тази целувка беше всичко, което искаше. Двамата тръгнаха към кино салона без да проронят и дума. Просто мълчаливо се наслаждаваха на присъствието на другия. Тогава Тя го видя. Онзи, който беше разбил сърцето й и я беше изпратил в прегръдката на отчаянието. Тя му се усмихна и се гушна още по-силно в прегръдките на любимия си. Изгарящата болка я нямаше. Тя бе излекувана, беше простила на човека, съсипал живота й. Беше му простила, но нямаше да забрави. Защото това, което той й причини, не можеше да се забрави никога!!!

© Елица Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??