Фундаменталната истина (дали е фундаментална, така и не разбрах, но аз и с понятието фундаментален не съм пределно на ясно, абе във всеки случай фундаментална звучи подходящо):
Ако съществуваш, то ти съществуваш в някаква конкретна среда. И то благодарение на нея. А около конкретната среда има още една среда. И около нея друга... А щом си в среда, значи си обграден от рамки. Първо от рамките на самия себе си, после от рамките на жилището ти, после от рамките на блока, на квартала, на града, на страната, на континента...
Интересно директно следствие от горната фундаментална истина:
Колкото по-добре разбираме ображдащите ни граници, толкова по-добре разбираме битието. Или поне по-добре границите, в които се разгръща битието ни (а си мислих, че то е безкрайно). А очевидно(явно съм сляп) границите заслужават най-голямо внимание.
Пътят към един пълноценен, достоен за разказване живот, едно смислено пребиваване на нашата Планета, е изкусно (твърде красива дума в случая) изчисляване и очертав ...