Обичам жените.
Обичам тези изумрудени камъчета, маскирани като очи. А устните. Обичам усмивките... и прозявките им. Как ядат. С кожа толкова мека, като чист кашмир. Женската кожа вдъхновява мъжките пръсти към подобна на Магелановата любов към откритията. Женските пъпчета ме подлудяват. Те са нещо повече от тази част от женското тяло, която най-често е разголена. Пъпчето загатва за удоволствието, криещо се наоколо. Толкова е близко и същевременно толкова далеч. Всичко в жената те привлича. Малкият триъгълник между краката и е като връх на стрелка... на която пише "Тук!" или ако тръгнеш по посока, обратна на стрелката... тя неизбежно води очите ти към златните кълба... завършващи със зърната. Господ обича детайлите. И зърното е неговия любим детайл.
© Вреж Караохлуян Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Якооооооооооо..
-
Това си е направо покана.Мнооого е чувствено, въпреки че е кратичко.
-
Ако се научиш преди всичко да ги уважаваш, като човешки същества, те от благодарност ще те дарят с много обич и наслада!
-
Браво, личи си, че си ценител на женската красота! Между нас казано, разказът ти е сякаш недовършен. Поздрав за добре дошъл!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
