IV
                                                    Б р я г  н а  С л ъ н ц е т о

ноември 2003 година
квартал Изгрев ; гр. София

-Защо си изчистила печката ?

- Какво ?!!
-Малката печка... със счупено играещо краче ?
-Стефане ! Ти не ме ли слушаш от петнайсет минути? "Със счупеното играещо краче..." просто не мога да повярвам! Мислех, че имаме много по-важни неща за разясняване от една глупава печка. Cъжалявам , че ти наруших това сакрално право, но за две години прекарани заедно, в старателното ти чистене ти винаги просто пропускаш тази печка. Която дори изобщо не отоплява и не знам защо още я пазиш. Но това ли е причината, за която се караме през целия изминал месец?
         Няколко седмици след това с Никол се разделихме. А и не след дълго разбрах , че от туроператорската фирма, в която работеше, са я изпратили за около десет дена в Коста дел Сол (или в превод-бряг на слънцето) някъде в Южна Испания. Не я видях повече, най-вероятно е останала там, защото сигурно е по хубаво, а и зимата, предполагам, не се нуждаят от отопление. Всъщност какво ли предполагам...те хората са си го каза ли - Б р я г  н а  С л ъ н ц е т о - та само името би следвало да те стопли.
                                                      ***
           Днес най-сетне се реших да си купя климатик. Апартаментът ми гледа към Витоша и това още повече засилваше усещането на студ през зимата . Старата ми (вече) печка беше малка с два реотана, марка ИЗГРЕВ, не ми излизаше евтино с нея, нито пък усещах присъствието и ако бях на повече от метър разстояние. Била е създадена да топли, но единствения топъл спомен от нея бяха петната от загоряло сирене. През суровата зима в началото на 90-те, моя милост, заедно с малките си деца, се забавляваше готвейки сирене върху горещото й желязо. Каква прекрасна вечеря, какъв прекрасен момент за трима ни в иначе мизерните и неясни времена. Но уви съдията не мислеше така. Въпреки, че сиреното в тая зима си беше лукс, в Районен съд София сметнаха, че за децата ще е по-топло при майка им, а и тя най-вероятно ще готви по-добре. 

           Сега разглеждам климатици и си мисля дали малките ми съквартиранти от 90-те помнят тъмно синкавата всекидневна огряна в оранжево от малката печица. Как в малката стая, между олющените прозорци -  издаващи стари поколения бои, една абсурдно влачеща касетка ни разсмиваше до болка, или някак уютното петно от изгоряло на килима, образувало се поради неспособността на леко куцащата ми печица да стои права дълго време. Но признавам и аз имах известна вина . Един ден  , докато намествах иглите на безплатната ми кабелна телевизия , без  да усетя съм  бутнал печицата съвсем леко. И така след няколко минутен контакт с килма , последния бива белязан завинаги.   Е, естественото поради причудливата си форма петното веднага беше оприличено на Дремещото чудовище в килима, следователно  то никога вече не беше просто петно. Разбира се аз като хитър, или по-скоро поради факта, че децата като цяло са доверчиви, моментално използвах спящото чудовище в килима за възпитателни цели - то вече се събуждаше, но само когато усти че някой стъпва с обувки - та тогава моментално нарушителят бива изяждан.  

        Дълго време след това не смеех да бутна нищо в стаята. Имах чувството че щастливият им смях е все още някъде между мебелите, в подредените етажерки, между двойните прозорци  влязъл през кривите дограми като призрак. Рикошира със кротък тътен и запълва иначе празните пространства. Как да нарушиш тоя непринудено създал се порядък? Ами ако съвсем малка промяна би объркало траекторията на тая трептяща енергия, и в объркването си избяга уплашена през отворите на стаята?! Не можех да го допусна.  Но ето. И да  успееш, се ще намери някой, който ще го наруши и ще те настъпи по петната  в теб. Ще изчисти черните следи от игоряло сирене и моментално ще пробуди дремещо чудовище. Всъщност, както знаете, така постъпи и Никол с мен преди години. Не я виня, никой не разбира чудовищата . Представата за тях като цяло са за  страшни (макар и да не знаем как изглеждат) и  лоши, но само по презумпция, същества .  Как да ги разбереш? 

          Но да се върна на отоплителния въпрос. Както казах, петното отдавна го няма,  следователно и печката не може да съществува, поне за мен. Може би затова не усещам топлината й дори на по-малко от метър. 
 - Господине ? Господине ? Замислил сте се... предполагам се двоумите между Kinppec и Sonjer? 

-Аха...

-Аз бих ви препоръчал този - Sonjer ''RXS35K'' - да, по-скъп е, но е доста икономичен. Тази марка в момента е най-предпочитана например за офиси. Защо при дълга употреба излиза икономично и рядко дава дефекти! - Икономичен, икономичен и пак икономичен... съзнавам, че в провлачения, като старата ми касетка, преход тая дума съвсем логично заема първите места в най-употребяваните, но ако можеше малко по икономично да я използват нямаше да е лошо. 

          Купих го. Включва и доставка, и монтаж. Но така или иначе не включва най-трудната част. Какво да правя със старата ми печка? Да я запазя в тавански спомени? Или да я изхвърля ?Да , със сигурност ще стопля с една цигара на бройка, някой от търсачите на железни залежи. Или ако не с дим , то с няколкото глътки евтин алкохол. Треската за желязо в България е голяма. Но както и да постъпя вече реших, ще я включа за последно (или пък тя мен, както искайте го разбирайте ). Един последен ''Изгрев'', а може би  залез във всекидневната ми.

        
На връщане се отбих до магазина. Вдясно беше щандът със сирена.