В далечината нещо блесна, после отекна глух шум – като че скала рухваше по склона. Той се вгледа внимателно, доколкото можеше през гъстата мъгла и валмата падащ сняг.
Наистина… Ето – пак… Светкавици? Посред зима? Необичайно, но така жадувано явление…
Сега се молеше горещо следващите светкавици да ударят наблизо. Колкото се може по-насам, в гъстата гора, където имаше цели завали от паднали дървета, гниещи без полза за хората…
Е, рискуваше – ако огънят се разрасне, ако поеме из дъбравата… А дъбовете хубаво горят, че са и високи, падат надалеч, засягат съседни дървета, разпространяват огъня…
Но… Студено му беше… Да можеше поне малко топлинка… Малък огън, с танцуващи пламъци, с лек дим, устремен към небето…
Какво щастие за замръзващите му ръце. Защото кожите около тялото топлеха – спор няма, но пръстите мръзнеха. И то яката. Няма как иначе – с тях ровеше, за да извади коренчетата на зелениката. Налагаше се. Детенце беше болно, а бабата баячка обясни, че злият дух, който ги е обхванал се пл ...