Историята, която ще разкажа, се е случила преди доста години. Във време, когато човешката същност е била забравила какво е любовта. Обладан от мрачните помисли и жажда за материални извисения, хорският разум затворил тези така силни и приятни чувства дълбоко в душата.

Виждайки упадъка и деградацията сред хората, Богът на Доброто решил да им помогне, като изпрати долу един от своите Ангели. Сред всичките си  помощници той избрал най-святия и най-прекрасния, известен под името Акира. Той бил наистина различен. Имал нежността и топлото излъчване като всички други Ангели, но вместо кристално син поглед и руси къдрици, той имал ярко-червени очи и тъмна дълга коса. Първоначално всички се страхували от него, защото вярвали, че е плод на демонски изчадия, затова и нашият герой винаги бил самотен, седял сам в Божията градина, но благодарение на това уединение той успял да развие душевността си и да преоткрие мъдростите на живота. Единствените приятели, които имал, били пеперудите. В тези малки същества той виждал необикновена сила. На пръв поглед тези насекоми изглеждат слаби и ненужни, но Акира усещал тяхното въздействие. Той вярвал, че макар и толкова малки, те ще могат да събудят у всяка личност една нежна тръпка, защото само проследявайки изпълнените им с лекота и грация движения, червеноокият Ангел усещал как сърцето му се изпълва с интерес и приятното чувство на радост.

 Един ден, докато седял, взирайки се в пъстрите крилца на пеперудите и разсъждавайки на глас, Акира привлякъл вниманието на Бога на Доброто.

-      Хм... но едно нещо не мога да си обясня, мъничета. Защо толкова силно искам да споделя с някого тази ваша топлота? Защо толкова силно искам да отключа това нежно чувство в нечия душа? Сякаш не знам, че съм роден да бъда сам... но уви, сърцето ми не желае на слуша разума и все чака деня, в който и то ще даде някому радост.

Чувайки тихите думи, изпълнени с тъга, Богът на Доброто разбрал, че у този тъй необикновен Ангел била пробудена и бушувала с пълна мощ любовта.

 С леки крачки Богът се приближил до Акира, но за да не прекъсва задълбочената му мисъл, се скрил зад един стар дъб и с мек глас прошепнал:

-   А това така сладко чувство, което описваш, как го наричаш?

Червеноокият Ангел бил толкова вглъбен в своя вътрешен свят, че дори не усетил, че въпросът идва от другиго и затова, без да си замисля, просто започнал да говори...

-      Ефектът на пеперудите... така го наричам аз, защото от тях тръгва всичко. По магически път те проникват в мен и чрез своите леки разноцветни крилца създават един блажен гъдел в моето сърце и така усещам приливна топлина в своето тяло и си припомням, че и аз имам душевност. Да, изглежда единствено тези мънички същества ме разбират истински. Само когато съм с тях, виждам, че има смисъл, и то голям, от това да съществуваш. А как изгарям от желание да споделя с някого тези мои мисли и това уникално чувство, но уви, едва ли някога ще бъда приет. В очите на останалите Ангели аз съм дяволска рожба...

За момент Акира замлъкнал, тъгата у него надделяла и той усетил как очите му се напълнили със тежки сълзи, но въпреки това на устата му продължавала да играе нежна усмивка и той отново започнал да разказва своята история:

-      Истината е, че колкото и да се опитвам да я унищожа, надеждата у мен никога няма да умре... защото знам, това е животът, трябва да изпиташ истинска болка, за да разбереш какво е истинската радост...

Богът на доброто се усмихнал и се приближил до червеноокия и застанал пред него. Поставил едната си ръка на рамото му, а с другата избърсал сълзите, стекли се по прекрасното ангелско лице. Акира бил в недоумение. Нима наистина някой беше дошъл до него? Нима това създание избърса сълзите му току-що? Възможно ли бе някой да му се усмихва толкова приятно?

-  Да, истина е, има друга личност пред теб, личност, която с радост изслуша твоите мисли. Скъпи Акира, знаеш ли, ти си създаден, за да си различен. Направих вида ти такъв, за да успееш да изградиш силна душевност. И ти успя... както сам каза, нужни са страдания, преди да дойде щастието и ето, твоят миг сега настъпва. Сред всички Ангели само ти успя напълно да прозреш силата на любовта...

 -  Любовта?

 -  Да, точно така. Това е ефектът на пеперудите за теб – любов. Сега е времето да я разпространиш и сред човеците на Земята. Те имат нужна от твоята помощ. Бъди техния водач в хаоса на реалността. Вземи своите другари пеперудите и заедно им дайте нужната светлина до любовта, която е здраво залостена в техните сърца.   

Чувайки думите, които чакал през цялото си съществувание, у Акира започнала да бушува неконтролируема радост, но този момент не траел дълго. Тъгата отново се възвърнала в неговите очи, защото разумът му бил затормозен от следните въпроси:

-  Как бих могъл да покажа на човеците правилния път, като самият аз все още съм изгубен в собствения си ум... А и с този свой вид няма ли да ги изплаша?

 - Акира, спри!

- Но как бих могъл…?

- Просто спри да слушаш ума си! Ти си роден да следваш своето сърце. Недей се поддавай на тези тъй мъчителни мисли, защото твоята природа е да усещаш и виждаш света чрез чувствата и емоциите си. А относно човеците, бъди спокоен. Те няма да се страхуват от теб, напротив, ще бъдат привлечени от твоя неземен вид, но знай едно, тяхната душевност е дълбоко закърняла и дори няма да могат да видят Ангелските ти криле трудно и ще усетят прекрасната ти аура, затова мъничките пеперуди ще те съпътстват постоянно, те ще бъдат твоите неизменни помощници. Бъди внимателен, защото там долу има много демони, жадни за чисти души и помни, че единственото нещо, което трябва да направиш, е да упътиш лутащите се в сложния лабиринт на тяхното съзнание. А сега готов ли си за своето пътешествие?

 Акира все още носил обърканото изражение на лицето си, но смело последвал съвета на Бога. Откъснал се изцяло от объркания си ум и отпуснал прилива на чувствата си. Сега той вече бил готов. Усетил как в гърдите му се блъскали радостта и нетърпеливото очакване, а топлината, която му предавали пеперудите сега, била във най-връхната си форма. Богът на Доброто разбрал, че Ангелът вече бил решен за своята мисия, поставил дланта си върху очите му и едва доловимо прошепнал:

-      Не спирай да вярваш в любовта!