Пилешки бедра

Неделя следобед. Милето прецени, че е време отново да решава какво да сготви на домочадието. Ех, това пусто готвене... Сутрин, обед, вечер... все едно и също. Направо вече идея си няма с какво да ги изхранва. Толкоз ли им е важно това ядене, ама... Отваря с неуверен вид вратичката на фризера и почва да оглежда. Хм... поизпразнил се е - мисли Милето - а и как няма, като ядат като върколаци. Вижда тарелката в дъното на стелажчето и я вади. Значи, пилешки бутчета, добре, остава да реши с какво - картофки, оризец ли, грахче или фрикасенце. Има време, докато се размразят - ще измисли. И без това я тегли към компютъра - таман е почнала да чете едно пикантно-романтично разказче в онзи, любимия си сайт. Откровения май беше. Добре, че беше приятелката й, да я открехне, иначе тъй щеше проста да си ходи в тоз живот. Ами така де - като е задавала пари по книжарниците - а то имало толкова талантливи хора и в България. Какво ще ми се трени в някакъв Куелю. Куелю ли?... Сега си чете пет пъти по-хубави неща и то за без пари. Ще имат да вземат оттук нататък разните му Куелю-вци. Да си пишат. Ама да не разчитат на нея. Милето ще си чете във сайта.
Мислейки, пред погледа и се изпречва следното заглавие "Пилешки бедра". Милето гледа невярващо, всичко детско се изпарява от погледа и. Ами да - така си пише. На тарелката с пилешките бутчета са сложили етикетче с гръмкото название "Пилешки бедра". Ама ха! Каква стана тя сега! Много културни станаха тия производители бе! Как да не пишеш до комисията за защита на потребителя - ама не да се оплакваш, ами да ги похвалиш за наличието на културно-литературен речник. То че са бедра, бедра са, ама... нали все им викат бутчета... или по народному - кълки... Милето едва се добра до близкото диванче, където стискайки се със всички сили (да не се изпусне) се закикоти с пълен глас. Ах... бедра... ах... веселба... Не можеха ли простичко да си ги нарекат бутчета и точка по въпроса. Или като един нейн познат, който оправдавайки се за постоянните си забежки, казваше така: "Много ми е хубава жената, ама... едната й кълка да беше чужда... ". На което Милето все го подкачаше: "Каква кълка бе, жена ти да не е кокошка?". Тъкмо си мислеше, че няма повече накъде, от смях сълзи се стичаха от очите й, представяйки си как кокошките вървят бавно, поклащайки сексапилно бедра и с подканващ поглед, леко намигайки, даваха таен знак на производителите, когато нахлу мъжът й. Ама и той един простак. Нищо възвишено няма в него. Само пита: "Какво ще ядем". Че има и друг вид - духовна храна, не ще и да чуе. С изумление, видял човешката купчинка, гърчеща се неясно от смях или плач по дивана, започва със строг глас:
- А-ха. Така значи. Милото, кво става, ма? - огледа се - Пак пуснат компютъра. Пак са дзвериш в твойте стихчета. Какво, пак ли на Пинче нещо? - смехът на Милето се превърна във вой. - Стига ма! Ш`са напикайш от смях. Ша ми стои по цял ден на компютъра. Няма да сготви нещо, като нормална жена. Кво ша ядем, ААА???
- Б-е-д-р-а - през смях успя да изстреля Мила.
- А? - невярващ на ушите си, успя да промълви плахо, като въпрос съпругът.
- БЕДРА! - продължи да цвили Милето.
- Какви бедра ма? Твоите ли? Пак ли с една любов ша ма храниш тая вечер? Няма ли и аз като нормалните мъже да се наям една вечер?
- Пилешки бедра! - кукуригаше вече през смях Милето, приритвайки във въздуха.
- Ааа... що не кажеш просто бутчета, или кълки... да те разбере човек веднага. Бедра! Хм, много учена стана, откакто взе да са правиш и ти на пуйтеса!
- Иди, виж в кухнята! - пискаше през смях Милето - прочети етикета!
- Да бе... вярно... бедра пише - брей, да му се не види - и те се изкултуриха много. Накъде отива тоя свят... Я, дай тука, като си казала бедра, бедра да си побарам... - седна до нея на дивана - И кво толкоз са смееш? Голяма работа!...
- Ей на това аз сега викам бедра - и то не само бедра, ами хубави кълки... с трътчица... Да знаеш, по-хубава от твойта няма. Какво са я захвалтотили оная - Джей Ло по телевизията. Само да та види - два деня ша риве от яд. Никой пластичен хирург немой я докара до твойто съвършенство. Ша изпадне в дипресия види ли та и ша спре да пей. Въобще.
Тук вече от барането на бедрата на жена си, преминаха към род действия, които налагат поставянето на червена точка, затова ще ги пропусна. Ама и Милето бързо се окопити. Няма да се излага, я! Беше попрочела тя, де що има разказче с подобно съдържание!
Вечерта Милето надмина класиката в готварското изкуство. Все пак, не готвеше какви да е бутчета, а бедра! Задуши ги, с гарнитура от картофи, моркови и броколи на пара, поля със сос бешамел и поднесе с необичайно тържествен вид. Осанката и поразяващо приличаше на кралските готвачи, които достолепно поднасят най-новото си и изтънчено ястие на кралската особа и със стахопочитание изчакват висшестоящото му благоволение.
- Ммм... приказни бедра... айде сядай де, цяла вечер ли ще стоиш?
Милето приседна скромно на ъгълчето, като английска милейди. Тук разказът също не уточнява защо - от изтънченост, или от предшестващото описание, което пропуснахме поради липсата на червена точка...

Дай боже всекиму, да открие в скромния домашен фризер подобна тарелка, обозначена с гръмкия етикет "Пилешки бедра"!
Евалла, аферим и машалла на такива културни производители! Продължавайте да носите все така смях, топлина, и удовлетворение от живота във всеки български дом!
Хвала!!!