Писано било
Някога чувствал ли си се толкова мъничък и незначителен? Искал ли си да избягаш от собствения си свят и да се скриеш в бездната на мълчанието? Да бъдеш воден от нищото, да се сгушиш в прегръдката на тъмнината? Просто да полетиш, незнаейки накъде отиваш и да се върнеш, незнаейки откъде идваш. И ако ме попиташ защо, ще ти отвърна тихо - заради безочието на хората. Заради този, който те е наранил, този, който е играл двойна и опасна игра. Но има толкова наивни хора като мен, които вярват безусловно на всяка казана дума, доверяват се на усмивката на предателя, под която се спотайва болезнената за предадения мисъл - 'Мразя те!' Да... Неведнъж се оплитах в паяжината на нечие ''добро''. Но... Не... Не повече! Забрави, ще прошепна през сълзи... Просто забрави, че бих могла да се доверя отново... За теб не съществувам вече. И знам... Ще ми мине. Времето лекува. Но ти едва ли ще опознаеш и докоснеш все още тлеещата искрица на доброто. Твоето приятелство бе поредното тъмно лице на злото. Но не съжалявам! Така е било писано...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жу не регрете риен Всички права запазени
