19.08.2007 г., 1:38

Писмо до най-добрата ми приятелка

7.3K 0 1
1 мин за четене
 

              "Обичам те! Ще ми липсваш много!"

Това бяха последните ти думи, преди да се качиш в колата и да заминеш за Испания. И ето, вратата се затвори и колата потегли. Това ли беше края? Всичко, което преживяхме през тези 4 години, не може да завърши така. Винаги сме били заедно и сме се подкрепяли. Сега съм сама и седя на нашата пейка с часове и гледам снимката ни. Взирам се в прекрасните ти сини очи и се чудя кога ли ще имам възможността да ги видя отново. Как ми липсва твоя смях, чувството ти за хумор. С нетърпение очаквам обажданията ти и когато чуя гласа ти по телефона, се разплаквам като малко дете. Непрестанно слушам нашата песен, която все едно е писана за нас - "Аvril Lavin - When you`r gone". Нищо и никой не може да запълни липсата ти в моя живот. Това пътуване ни отдалечи една от друга. Дано някой ден съдбата отново да ни събере и никога повече да не се разделяме за дълго време. Мила моя приятелко, надявам се, че помниш последните ми думи. Те бяха: " Всичко това, което преживяхме през тези 4 години, е история. И нашата история, както всички други, ще има щастлив край, и тя няма да завърши с това пътуване! Ще продължи, но не знам кога. Много ще ми липсваш и никога няма да те забравя! Обичам те!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...