19.08.2007 г., 1:38 ч.

Писмо до най-добрата ми приятелка 

  Проза
6686 0 1
1 мин за четене
 

              "Обичам те! Ще ми липсваш много!"

Това бяха последните ти думи, преди да се качиш в колата и да заминеш за Испания. И ето, вратата се затвори и колата потегли. Това ли беше края? Всичко, което преживяхме през тези 4 години, не може да завърши така. Винаги сме били заедно и сме се подкрепяли. Сега съм сама и седя на нашата пейка с часове и гледам снимката ни. Взирам се в прекрасните ти сини очи и се чудя кога ли ще имам възможността да ги видя отново. Как ми липсва твоя смях, чувството ти за хумор. С нетърпение очаквам обажданията ти и когато чуя гласа ти по телефона, се разплаквам като малко дете. Непрестанно слушам нашата песен, която все едно е писана за нас - "Аvril Lavin - When you`r gone". Нищо и никой не може да запълни липсата ти в моя живот. Това пътуване ни отдалечи една от друга. Дано някой ден съдбата отново да ни събере и никога повече да не се разделяме за дълго време. Мила моя приятелко, надявам се, че помниш последните ми думи. Те бяха: " Всичко това, което преживяхме през тези 4 години, е история. И нашата история, както всички други, ще има щастлив край, и тя няма да завърши с това пътуване! Ще продължи, но не знам кога. Много ще ми липсваш и никога няма да те забравя! Обичам те!"

© Мария Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??