9.09.2023 г., 13:46 ч.  

По 

  Проза
234 1 2
2 мин за четене

     Днес съм в отпуск, седя облегната на изправената възглавница и чета По. За да проникна в същността на мистериозните му разкази съм въоръжена с детективска лупа – толкова голяма, че натежава в ръката ми докато същевременно слушам пронизителните крясъци на съседското дете. То никога не заспива на време, нито се оправя навреме за детска градина. Изпитва осезаем ужас от това учреждение. Точно както аз изпитвах същия ужас като малка от подобни институции, възприемах ги като вид средновековно мъчение на „светата“ инквизиция. Много институции на този свят са сравними с инквизицията. Защото светът е дълбоко корумпиран до костния мозък на същността си. Интересно, срещу думата „корупция“ в тълковния онлайн речник излиза „Има такава дума в речника, но все още няма описание за нея“. Явно е неописуема.

         Та да се върнем на По. По незнайно какви причини българските издатели на По от комунистическо време са решили да публикуват гениалните му разкази с шрифт с големина по-малка от главата на карфица. Най-вероятно за да откажат и най-ревностния читател да ги прочете. Дори и красивата иначе рисунка на корицата на „ Спускане в Маелстрьом“ издава непознаването на едноименния разказ, който тя би трябвало да илюстрира. На корицата е изрисуван някакъв хибрид между муха и пчела, който се спуска по вятъра към една долина, като дори не си е разперил крилата. А всъщност в разказа става въпрос за чудовищен водовъртеж, водещ към дъното на опасен подводен зъбер. Та въпроса ми е това дребнобуквие случайно ли е или е просто следствие от икономията на евтината хартия? Означава ли, че евтината хартия, върху която е отпечатана книгата е по-значима от съдържанието, а именно разказите на гениалния творец, които макар и в оскъдно количество са излели основите на няколко бъдещи литературни жанра – научна фантастика, детективски роман, мистерия и ужаси. Дали всичко това е следствие на невежество, незаинтересованост или нарочно омаловажаване и възпрепятстване четенето на този автор? Или пък както споменах по-горе – най-абсурдната възможна причина – икономията, която както е известно е майка на мизерията. А в случая – и на мизерията на духа. Никога няма да разберем. Но ако не мога да стигна до края на истината смятам да стигна поне до края на книгата, защото моят стремеж към красота, познание и духовно преживяване е по-силен от съпротивата на напечатания с полуизтрито мастило и пожълтял от времето дребнобуквен лист. Защото в случая дребнобуквието е синоним на дребнодушие. А за него както е казал Поета: „Бронебойни патрони няма открити! Няма открити!“.

© Хел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Златният бръмбар" е наистина един от най-интересните разкази на Едгар Алън По. Благодаря за посещението и оценката, Младен!
  • Когато чуя името Едгар По, рефлекторно го свързвам в прозата с разказа "Златният бръмбар", а в поезията с двете именити поеми - "Гарванът" и "Анабел Ли". Затова много ме зарадва, Хел, с чудесния си материал за този наистина мистичен творец и с оригиналните си разсъждения. Поздравявам те!
Предложения
: ??:??