Здравейте, скъпи деца, които още вярвате в красивата съвършена любов. Чуйте моята кошмарна приказка и след това продължете да вярвате, защото в крайна сметка това е единственото нещо, в което си струва да се вярва. 
 
Имало едно време момче и момиче, те вече били всъщност мъж и жена. Един ден съвсем случайно той я видял и се влюбил. Ей така - от нищото - от пръв поглед, от първа въздишка. А тя била ужасно красива - най - красивата, която той бил виждал - Идеалът, Единствената... Толкова била прекрасна, че го боляло сърцето, когато я гледал. Искал я с всеки трепет на сърцето си, с всяка фибра на тялото си. Обаче... тя обичала друг. Нашият герой се хвърлил в работата с главата напред в отчаян опит да я забрави. Работил, учил, страдал, чукал други момичета... Минали месеци, той все я виждал и не могъл повече да изтрае... Разбрал, че имат общи познати (аз и явно не само - щото някой от другите им общи познати му дал телефонния й номер). Решил да е таен обожател и започнал да я ухажва... - чрез  смс-и - все пак сме интерактивен век!
Тя му се смяла много отначало, след това се поласкала, изчервила се (простете й - все пак е  жена!) и й станало интересно. И понеже била интелигентно момиче също научила кои са общите им познати. След известно време общите им познати (аз) решили да им помогнат и по-точно на него, защото спрямо нея бил ужасно спънат, макар и изтъкнат плейбой по принцип. И така нашата героиня получила визуален достъп (снимка в дигитален формат) и... УАУ! Той се оказал не само красив, но и много по-интересен отколкото изглеждал отначало! А тя била суетна (както казахме - все пак е жена!) и й харесвало, че някой я обожава - при това тайно - всичко свързано със загадки и мистерии й било любопитно и я привличало. А нейния приятел вече бил свикнал с нея и при все, че бил почти съвършен след 3-тата година (понеже, знаете - "Любовта трае три години") бил престанал да й обръща чак толкова внимание, спрял бил да я ухажва, даже сексът се бил успокоил някак си (което на нея никак не й харесвало!). А този младеж изглеждал интелигентно, бил красив (чак прекалено - щото тя си падала от край време по нестанадaртни типове) и - непонятно за нея, но факт - обичал я до полуда - просто ей така, без тя да е направила нищо. Общите им познати, които в тая приказка ще имат зашеметяващо-важна, главно - поддържаща роля, отново се намесили съвсем навреме, за да разменят мейлите им и айсикю номерата им. Те, разбира се, започнали да си пишат и да си говорят. Скарали се, сдобрили се. Но... точно тогава се наложило той да замине за една година в чужбина. Със сълзи на очите и мъка на сърцето и преди да успее да каже на живо "Здравей" или "Довиждане" на любовта на живота си той хванал самолета и отлетял. Но - Боже, Господи, следващите две седмици били най-щастливите в живота му! Тя започнала да се интересува от него, да го пита какво ли е, много скоро  приятеля й бил напълно и безвъзвратно забравен. Тя се чувствала като предателка, но въпреки това влечението към Него било силно като морето и постоянно като Земята. А той я обичал толкова МНОГО, така силно я желаел, така съжалявал, че е заминал и още известно време го деляло от нея. Но... нищо пак ще се намерят. Щом вече и тя го харесва - значи всичко е наред! Тя му казала, че е влюбена в него!!! О, колко много я вълнувал той. Тя не можела да спи нощем, не можела да мисли за нищо друго, освен как да го докара по-бързо у дома. Била се напълно предала на този опасен чар. Общите им познати (аз) продължили да им съдействат, макар да не одобрявали много-много цялата тая работа щото тя неминуемо щяла да прецака дългогодишния приятел, а някак си общите им познати (аз) не искали да станат причината за това и не искали да повярват, че любовта действително трае три години. Ония двамата обаче не послушали никого и взели да се обичат - кой колкото може. Той се опитвал да й се обади, но за жалост и двата опита пропаднали, щото имало някакъв проблем с връзката точно тогава. Нещо се скарали заради неуспешното свързване, а и заради общите им познати (аз), които си били много странни птици. Една вечер той пийнал малко, тръгнал да отива към летището, щото трябвало да пътува към друг град и... една кола го блъснала и го убила на място. Шофьорката била пияна... или друсана - така и не разбрали със сигурност. Но и тя се ударила толкова лошо, така че и тя умряла - в болницата след няколко дни.
Общите им познати (аз) научили на следващата вечер за случилото се и трябвало да й кажат, че никога няма да срещне най-голямата любов на живота си. Плачейки тя му написала писмо post mortem, в което седем пъти му казала "обичам те", нещо, което приживе не успяла да му каже... Плакала цяло нощ за него, а общите им познати (аз), доста зашеметени от станалото, не знаели никак какво да направят, за да я успокоят. Те не предполагали, че нещата са стигнали толкова далеч. Ако трябва да сме честни общите им познати до преди 2-3 седмици изобщо не я харесвали нея. Не смятали, че тя е достойна за най-добрия им приятел и я иронизирали остро (не, че нямало какво да се иронизира...). След това общите им познати (аз) взели, че започнали да й симпатизират и решили, че тези двамата ще са много красива двойка и, че ако има любов, която да не продължава 3 години, то това ще е тяхната, но както вече ви казахме - нашият герой умрял. Нашата героиня обаче останала жива и мисълта за него не я напуснала никога. Постепенно тя започнала да се чуди дали той не е жив и просто не иска да й говори? Или се е случило нещо, което не знае? Или пък е било нещо друго? Или е наистина мъртъв?!
Обикновено в приказките той се завръща на бял кон, ама в случая е наистина умрял. Тя и общите им познати (аз) отначало много си помагали и подкрепяли, а после започнали да се тормозят взаимно. Били несъвместими характери. Накрая не станало нищо.

   - Какво беше всичко това? Измислихме ли си го? Създадохме ли го? Тя затова, защото не можа да го има ли го обича толкова много? И за к'во й се връзвам на глупостите? Та възможно ли е, нали никога не го е виждала? Защо човекът, който най-много ме дразни най-много ми и влияе? Все иска отговори! Нямам ги, по дяволите, нямам ги тези отговори! Къде е балансът? Господи, моля те върни ми го? Къде е? Спи ми се, помогни ми да заспя. Пропъди призрака му, който идва всяка вечер и ми казва: "Ти можеш повече, знаеш, че можеш повече!" И тоя укорителен поглед! Колко е разочарован от мен! Все едно очаква да съм винаги божествено разбираща и добра! Не мога повече! Не искам.  

Мили деца. Любовта наистина не трае три години. Тя е за цял живот. Вярвайте. Обаче, за да я имаш трябва да я изтрадаш и да я заслужиш. И пак твърде често съдбата ти го вкарва отзад и оставаш преебан forever. ( Простете ми вулгарния израз, знам, че вече сте го чували в детската градина).  Сега какво? Ще ме питате сигурно к'во стана с нея и с общите им познати (аз)?
Не знам.
Може би някой от вас ще ми каже?

21.08.2007