24.10.2008 г., 2:26 ч.

Приключенията на Катя в космоса 

  Проза
891 0 3
3 мин за четене
Един ден Катя вършеше трите си най-любими дейности едновременно – ядеше и спеше върху тоалетната чиния. Не питайте как става това, дори аз не съм наясно. Това беше поредният скучен ден в нейния безсмислен живот.

Изведнъж внезапен спазъм в стомаха разтърси месата и. Задаваше се нещо голямо. Катя се напъна в съня си. Мощна пръдня раздра въздуха над НРО. От силата и Катя беше изстреляна нагоре като ракета. Премина през горните етажи и продължи да лети към небето.

Земята ставаше все по-малка. Все по-далечна. А Катя продължи да спи. Вече не беше подвластна на земната гравитация и се носеше свободно из космоса.

 

След неопределено време, Катя се блъсна в нещо огромно. Стъкло на гигантски космически кораб. Вътре имаше гигантски извънземни, за които тя беше поредната космическа гадина. Единият от тях включи стъклопочистващата система и Катя беше изстреляна нанякъде. Не се събуди. И пак безцелно носене из пространството.

 

След това съдбата я отведе на друга планета. Тя беше населена от много малки човечета. И самата планета беше мъничка.

Когато тамошните учени видяха приближаващото се тяло, решиха, че това е краят на света. Почнаха да се паникьосват, но тогава решиха да повикат най-смелия герой – мъничкият Брус Уилис, който да разруши “астероида”. Но докато го убеждаваха, Катя удари планетата и тя стана на парченца. Всички малки човечета умряха, а Катя не се събуди.

 

Следващата планета, която привлече спящото тяло на Катя, беше голяма колкото земята. Приблизително. Не мога да определя със сигурност, защото планетата не беше кръгла, а с носовидна форма. Това беше планетата на сополите. Катя се изтърси там и продължи да си спи…

Нека ви разкажа малко за тази планета. Жителите и не са толкова развити като земните. Просто не могат да строят и да извършват тежък труд – нали са сополи. От хилядолетия те си се влачат по повърхността на планетата си. Зелени, прозрачни, жълтеникави. Някой дори с кръв във тях. Старейшини там стават най-буцестите сополи. Има разлика между мъжките и женските сополи, но аз така и не се научих да ги различавам. Хилядолетната култура на сополите беше застрашена. По някаква, неясна на никого причина, сополите загубиха способността си да се размножават. Малко по малко тяхната цивилизация вървеше към упадък. До деня, в който Катя не падна от небето. Което пък е и деня, за който ви разказвам, така че нека не се отклонявам вече.

 

Катя отвори очи. След няколко минути усилено размишление тя заключи, че вече не е в тоалетната. След това забеляза сополите около себе си. Те се бяха събрали в кръг и страхопочтително я гледаха.

“Я, малки зелени човечета.” – помисли си Катя.

- Я, голям розов сопол – каза един от старейшините на език, който Катя не разбра.

Сополите я обикаляха и я оглеждаха възхитени. На Катя бързо и доскуча, реши да легне да си поспи, но точно тогава (обратите винаги се случват точно тогава), зад един облак се показаха 2-те слънца на планетата нос. Ярката светлина блесна в очите на Катя. Тя кихна със силен джавкащ звук. Сочен зелен сопол изхвърча от носа и, и се приземи в краката на Върховния Старейшина – най-най-буцестият сопол на цялата планета. Той се наведе и го вдигна. Сополът на Катя започна да плаче.

- Той е жив!!! – извика старейшината. Сополите се приближиха, за да го видят. През това време Катя, чийто нос вече беше раздразнен, кихна още 3 пъти. И нови сополи се появиха на бял свят. Бяха живи, здрави и интелигентни. Веднага поискаха Coca-Cola, такава се намира във цялата вселена. Катя продължи да киха и да населва планетата със сополи. Най-мъдрите сополи започнаха да оглеждат новопоявилите се. След това главният жрец-мъдрец обяви с треперещ глас:

- Всичко им е наред. Ще могат да се размножават.

Избухна веселие. Сополите пееха и танцуваха. Носеха цветя на Катя и и се покланяха. А тя продължаваше да киха и да ръси сополи. При една доста силна серия от кихавици, се изпусна, пръдна и отлетя в космоса.

Странно съвпадение или божествена намеса, не мога да кажа, но Катя отлетя право към земята. Заби се близо до обелската река. Стана, изтупа прахта от себе си и се прибра, за да си доспи.

 

А на планетата нос и до днес се разказва историята за съществото, дошло от небето, за да спаси света. Наричат я – Господарката на Сополите, Великият сопол или просто Сополът с главна буква и пълен член. Според легендата, след като сътворила новото поколение, Тя се възнесла в небесата, оставяйки надежда и ужасно зловоние…

© Михаил Костов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ментална визия...
  • абе ти си голям вдъхновител ... наистина ми даваш кураж да си пускам нещата ... този ти разказ ми напомни за моите истории... за Юнака с гегата скалобойка и пътуването му до Ню Йорк ... такива некви неща

    хареса ми разказът ти ... имаш на места адски добри попадения
  • )))))Сополандия, а? Браво!
Предложения
: ??:??