(продължение)
... Или, може би, всичко започна, когато Тя, някак си между другото, предложи да се срещнат, за да може да погледне в очите му. Тя вече знаеше как изглежда, Той още не я беше виждал. Сърцето му лудо заигра, но беше свикнал да контролира емоциите си и отговори нещо от рода на „Ако е писано, ще стане”. Тя му отговори, че не вярва на съдбата и всичко зависи от нас, хората. Би могъл да поспори за това с нея...
Плуваше бавно, без да усеща умора, без да брои изминатите дължини на басейна, както правеше, когато трябваше да вземе решение... Не като тези, които му се налагаше да взема всеки ден...
Те все пак се срещнаха. Беше средата на лятото. Денят беше чудесен – слънчев, но не горещ, с ведро и прохладно утро, с небе, което сякаш със синьото си очарование казваше: „Ти си най-щастливият мъж на земята! Ще се срещнеш с жената, която обикна, дори без да си видял, за която вече мислиш през цялото време и която ти дарява цялото щастие на този свят, без дори да го подозира!”. Качи се в ...