26.12.2006 г., 13:50

САМОТА /весела миниатюра/

1.1K 0 7
2 мин за четене

                      Самота  /весела миниатюра/

 

    Плача. Кумшийката вика:

     -Що плачиш?

     -Щот съм самотна - викам.

     -Върви у НЕТА. Там ша намериш мъж. Ем са ентелегентни, ем разбират ут секс.

     Отивам. Аресва ма идин младеж. И са почва идин ентелегентен диалог:

-         Секс?

-         Чакай, душата.

-         Ква душа? Давай краката.

-         Не, първо душата – инатя са аз.

-         Чи къдей тя?

-         В сърцето – отговарям.

-         Аку съ напъна, можи и да я стигна. Ама утпред, или утзад?

 

 

 

Пожелавам на всички  весело посрещане на Новата година!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даша Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не мо'а да застана сериозна...
    Сложи ми е'на усмиФка и ся няма ма'ане оттам.
    Как го направи? Благодаря Ти!

    Прекрасна миниатюра. Весели празници и от мен!
  • Не само глупостта, Ангеле.Скрити зад анонимността в НЕТ-а, хората дават воля на вътрешната си същност, която поради задръжки крият в реалността - перверзии, коварство, злоба, жестокост, лицемерие и др. В реалността няма как възрастния да се престори на младеж и да съблазни младо момиче или момче. Трудно е да се скриеш от близките си - съпрузи, деца, родители и да дадеш воля на перверзиите си. А в НЕТ-а може. И утре си отново почтения член на обществото - учител, ръководител, лекар, политик и даваш ум, и учиш на морал. Жалко е, че това огромно достижение на човешкия ум се използва за това, жалко е, че има толкова много хора, които имат необходимост да го правят.
  • хаха браво
  • Весело и на теб!... и не се впрягай на хорската глупост, щото нета май е най-удобното място да се излее!
  • Защо да е тъжен, Злати? Много хора, които търсят, намират там душата!
    С една дума - намират, каквото търсят.

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...