(Radiohead – Pulk pull revolving doors)

Счупени са всички неща, счупени са всички хора, счупени са улиците, градинките, пейките, гълъбите, размазани по релсите, счупени са прозорците на къщите, счупени са очите на малките момиченца, които хванали за ръка плюшените си меченца, се надяват, че ще срещнат Принца, счупени са зърната на гърдите ти, счупено е часовникът в „Енерджи” и с всяка изминала секунда става все по-счупен и по-счупен и колкото по-счупен става той, толкова по-тревожна става от това Дамата с Камилите, счупени са цигарите, счупена е дъската на леглото ми (веднъж Гушко скочи отгоре с всичка сила) и всеки път като легна в левия му долен край имам чувството, че потъвам безкрайно и това е тайната към дълбок и непробуден сън, това е тайната, подлеза на НДК е счупен, бравата на апартамента ми е счупена и от няколко месеца викаме майстор, който все я оправя, но в крайна сметка се оказва, че не си е свършил работата като хората и трябва отново да му виждаме безделническата физиономия и да му набутваме поредната пачка в гушата, счупени са мислите на Госпожица By-The-Way от Раздялата й с Принца на Илюзиите, счупено е пианото в Гърция в онзи хотел, който по-скоро приличаше на бардак, отколкото на хотел, имаше няколко клавиша, които винаги трябваше да прескачам и от това болеше, но щеше да боли още повече, ако капките на дъжда се спускаха целеустремено към мен сякаш, за да ме удавят, сякаш цялото море иска да влезе в очите ми и така докато не повярвам, че всичко това има някакъв таен, перфектен замисъл, Веселата е счупена от липсата на смисъл, защото животът няма смисъл, наистина няма никакъв смисъл, човек сам е длъжен да си го измайстори, да си го съчини, счупен е i-pod-ът ми, счупен е принтерът, счупени са очилата на Джаджа, но това че си е купила нови, не променя нищо, счупена е бутилката бира, която един от публиката по време на концерта ни с Шапкаря в онова барче, изпусна, счупено е лицето на Гушко, когато завършваше, когато се опитваше да се усмихне и успяваше да се усмихне, но някак насилено, някак не съвсем истински и не вярвам, че някога ще мога да забравя това, тази счупена усмивка, счупени са думите, които четем, които пишем и изговаряме, най-вече тях, счупена е чашата ми за mojito, която с такава гордост и прекомерно удоволствие довлякох от Германия, счупена е главата ти, когато се опитваш да мислиш, всеки е счупен, толкова счупен, опитваме да се залепим един друг, опитваме се да бъдем единни, цялостни, да се влюбваме и да имаме приятели около себе си, счупен е термометърът ми, с който си мерех температурата, счупена е чинията, която веднъж хвърлих на земята, счупен е душа в банята ми, счупен е Испанеца, защото не можеше да отвърне на повика ми, толкова счупен, че дори и след няколко месеца помнеше името ми, помнеше думите ми и се опитваше да заглуши ударите на съвестта си с успокоителни обещания и извинения, счупена е душата на Алиса след смъртта на брат й, счупена е костта на палеца на пръста на Гушко, счупена е цялата Бисквита, когато бяхме в Гърция на извора на Пития, усещах колко е счупена тогава, усещах как плаче, (а тя никога не плаче) усещах как аз плача, беше толкова тъмно и нищо не можех да видя, но знаех, тя е счупена, усещах, че тя плаче, счупен е старият ми мобилен телефон и няколко месеца вкусих липсата на електронна комуникация с останалия свят, може би така съм пораснал по-бързо, може би така съм оценил повече общуването на живо с другите, не знам, счупени са героите от една от книгите, които прочетох и толкова ми се иска това, което пише там да не беше истина, но е истина, счупена е Принцеса Несмеянка от неосъществимостта на мечтите си, Счупени са всички неща, счупени са всички хора...

Но казват, счупеното носи щастие...