3
Това, което Алекс видя, надмина и най-смелите му очаквания. От вратата започваше голямо антре и дълъг коридор след него, който се разделяше на три в края си. Левият водеше до стаите на Иван и Димитър и баня по средата, десният - към стаята на родителите и кухнята, а напред бяха холът и трапезарията.
До стопанина стоеше миловидна и младолика жена със сини очи. Ето от кого Той ги беше наследил...
Анастасия и Мария също го поздравиха.
Излезе накъдето му казаха и почти се загуби из апартамента, но накрая щастливо се озова в банята, която се оказа доста голяма. Имаше мивка, толетна, дори вана с някакви непознати и внушаващи респект хромирани ръчки и решетки. Плочките бяха много интересно разделени – от пода дотам, където започваше мивката беше море, а нагоре имаше делфини, игриво скачащи над водата. При ваната пък цял кит. На третата стена - рибки, както и закачалки, на които висяха 4 хавлии – синя, розова, червена и оранжева. Толкова се беше захласнал по всичко, та чак забрави за какво беше дошъл. Изведнъж осъзна, че го чакат и набързо застана до мивката, за да си измие ръцете – навик, който беше останал от баба му. А щом излезе, огледа се дебнешком първо наляво, после и надясно като крадец. „Или като приватизатор”, захили се само на себе си момчето. Четеше вестници и мразеше политиците.
Видя, че вратата на стаята на Митко беше открехната леко. Доближи се до нея и понечи да я затвори, но малък проблясък отвътре събуди любопиството му. Не издържа на изкушението и се промъкна вътре. По средата беше постлан хубав персийски килим. Отдясно стоеше гардероб, а отляво - легло. На другата стена в левия ъгъл имаше друго легло, а пък в десния нещо като малка библиотека, която беше затрупана със снимки и трофеи. А проблясъкът, който привлече вниманието му, всъщност беше отражение в една от лъскавите купи. Един от многото блестящи предмети привлече вниманието му. Беше нещо като малък златен диск, закрепен на поставка, която да го държи изправен. Взе го и се загледа в красивите гравирани букви – „Най-добър плувец за 2012”. „Значи тренира плуване” – помисли си Александър.
Александър постави диска на мястото му и се обърна гузно към домакина.
Помълчаха. Скоро тишината започна да става тягостна и Алекс трябваше да каже нещо.
Пак същото неловко мълчание.
Побъбриха още няколко минути и по едно време се почука на вратата.
Иван му се изплези и трясна вратата.
Явно отидоха навреме, защото никой още не беше изтрещял и в следващите няколко часа всички ядоха, пиха, играха разни игри и се веселиха заедно. По едно време Александър каза:
И го откара чак до блока му.
И така, залисани в банални любезности, никой от двамата не усети как разстоянието между тях се стопи съвсем. Съвсем, съвсем...
Заряза по-голямото момче и затича към стъпалата на входа. Когато се качи на последното, обърна се назад и видя, че той още беше там и го гледаше.
Прибра се, седна на леглото и започна да хапе устните си.
„Какво се случи преди малко? Защо избягах? Беше толкова близо, а аз... Но така е по-добре. Това не бива да продължава.” Мамка му, какво все го тегли към прозореца?!
Скочи съвсем пощурял и проточи врата си навън. Димитър все още беше там, облегнат на колата. Гледаше нагоре. И го видя. Ужас!!... Но какво пък – станалото-станало... Митко му помаха с ръка, после влезе в колата и бързо и ловко я изкара от паркинга. Алекс го проследи с поглед, докато се изгуби зад ъгъла. Затвори прозореца и се тръшна върху матрака. Зави се презглава, но дълго не можа да заспи. Накрая, май, успя. След няколко часа трябваше да бъде в училището. И там сигурно ще види... някого... Ох!...
© Алекс Всички права запазени