Спомен

Къща от кирпич - дигната метър от земята.

Кат с две стаи по петнайсет квадрата и още толкова сачак.

Кара таван, наковани тънки дървени летви, замазани с вар.

Подът пръстен.

През месец баба го замазва с черна лепкава кал.

Подът изсъхва  и тогава  се усеща хладния мирис на прясна земя…

Чак тогава баба просва върху пода дебел хасър.

До вратата оставаше около два квадрата незастлано.

Тук, върху четири кирпичени тухли е печката.

Ако някой влезе с цървули, да не стъпи върху чистата постелка.

                                                           *

До печката, отляво на вратата, одимено  малко дървено прозорче.

Отляво на вратата, до тавана, голям дървен долап.

Място за хляб и посуда: тиган, тенджера, калайдисании сахани…

До долапа е възсръба - скован на две нива гардероб.

Дървена конструкция, без врати, с платнена завеса, опъната на връв.

Тук прибираме всички дюшеци и завивки – и зимни, и летни.

Вечер ги постилахме  върху хасъра и се боричкахме на меко…

Върху тях спим - баба, дядо, ако не беше на саите, аз и двете сестри.

Завивките - дебели вълнени юргани, а лятото памучени черги.

Възглавницата обща - за петима.

На стената срещу вратата в дясната половина е малкият долап.

Място за семейни документи, учебници и книги за четене.

Пишехме и четяхме, легнали по корем върху хасъра.

Каменната плоча и калемът бяха история – пишехме с писец и мастило.

Сядаше се на колене, върху пода – имахме само едно трикрако столче.

Нещо като семеен трон…

На него сядаше баща ни, когато го нямаше дядо.

Отляво на малкия долап виси кандилото!

Задължително се пали в неделя и всички църковни празници.

Отляво и по-ниско е окачена стъклена газена лампа.

                                                               *

Всяка седмица баба замесва тесто за десетина самуна хляб!

Изпича ги във фурната, изградена в дъното на сачака.

Сачакът е нещо като отворено антре с дървени парапети отпред.

Той е преход към другата стая – спалнята на майка и татко.

Тук имаше двойно легло с големи бели табли.

Беше подарък от вуйчо – прочут дърводелец от близкия град.

До вратата дървен гардероб с врати.

Прозорчето отвън беше с хоризонтални  железни пръчки.

Тази стая беше и гостна – тук преспиваха роднини, дошли на гости.

Тогава майка и татко идваха в нашата стая.

В тази стая беше нежелателно да влизаме децата.

                                                                *

Отдясно на къщата са хамбарите.

Три огромни дървени гьоза.

Всяка година се пълнят с царевица, ечемик, пшеница…  

Оттам с тенекиен шиник зърното се сипва в чували!

После дядо ги откарва с волска кола на Пейковата мелница.

Под сайванта, между хамбара и къщата, е 500 литровата каца.

Всяка есен тъпчим боси гроздето и се наливаме с шира…

През зимата възрастните точеха червено вино...

Бяло вино не се правеше – бялото грозде беше само за ядене.

                                                                *

Отпред и отстрани, лицето на къщата е ослепително белосана.    

Пред нея, под вековен орех, се кипри дървеният кладенец.

Откъм улицата стърчи клозетът…

Изплетен от тънки дрянови пръчки, измазани с кал.

Вдясно от къщата са сгушени дама за животни и свинарника.

Зад къщата, от бял камък се извисява плевникът.

Всички постройки са покрити с ръжанка!

Само къщата и плевникът са покрити с прости керемиди.

Зад къщата е харманът.

Тук снопите се развързват  и мачкат  с  колендро…

После се  вършеят с диканя,теглена от вол или кон.

Накрая сламата се прибира в плевника…

Зърното се триори  на ръчна веялка и изсипва  в хамбарите.

Имотът е ограден с дървени колове, нанизани с дебел слой карачелия.

                                                                *

                                               Тук съм се родил.