Светът на Ктулу

Рано сутрин. Всичко е сковано от лед. Навярно, това е ледената зима.
Тогава от западния хоризонт изгряваше звезда, която грееше със своя мек оранжев цвят. Тя оцвети пространството около нея в розово-синьо. Този цвят беше толкова нежен, толкова приятен.

Земята беше замръзнала. Духаше вледеняващ бриз. В този мразовит свят нямаше жива душа. Единствено едно момче се беше озовало там. То дишаше ледения въздух. Любуваше се на магическата гледка. Не след дълго изгря втора звезда, жълта, която промени цветовете на небето. То придоби нежен светлосин цвят. Всичко беше толкова красиво!

Това създание усети топлината от нейните магически лъчи. Толкова топли и толкова прекрасни. Чувстваше се омагьосан. Започна да се топи ледът. Пред него се разкри безкрайно ледено море.

С напредването на деня, облаци закриха нежните космически лъчи. Те покриха небето в омайващ сиво-оранжев цвят. Тогава морето изглеждаше прекрасно. Гледката беше толкова романтична! Отвъд морето беше любовта. Момчето знаеше, че може само да се любува на гледката. Жадуваше тази любов, но ако предприемеше действие, щеше да загине в ледените ù води.

Светът започна отново да замръзва. Облаците отстъпиха място на залязващите звезди. Разкри се един магически залез. Оранжевата звезда беше придобила червен цвят. Около нея всичко беше покрито във виолетово. Жълтата звезда обаче смущаваше тази багра и всичко на запад от нея беше придобило един магически синьо-жълт цвят. Не след дълго оранжевата звезда залезе.

Тогава от западния хоризонт се появи кралицата на нощното небе. Една кървавочервена звезда, която блестеше със своя жаловит цвят. През това време голямата жълта звезда се беше запътила към източния хоризонт. Небето придоби нови цветове - розови краски около нея, бледосиньото властваше на небето, докато над източния хоризонт, небето беше придобило виолетови багри.

Самотното същество се любуваше на тази утопична гледка. Студът го сковаваше. То обаче все още беше жизнено и беше готово да посрещне ледената нощ. Светът около него беше скован от лед.

Вече се стъмняваше и небето постепенно придоби тъмносин цвят. Млечният път, макар и блед - се виждаше. Кървавочервена звезда светеше ярко и невинното създание можеше да различи своите сенки на леда. Не след дълго изгря и голяма бяла звезда светеща със своя блед цвят, който само засилваше усещането за студ.

Нощта напредваше, кралицата на нощното небе се беше устремила към източния хоризонт. Момчето усещаше, че скоро ще загине. То беше обгърнато от леда и вече не можеше да мърда. Тогава над западния хоризонт видя изгряваща малка златиста звезда. Независимо от това, нейният нежен блясък му вдъхна увереност, че може да прекоси това море. А това би означавало, че той би могъл да постигне любовта.

То гледаше усмихнато звездното небе. Кървавочервената звезда залязваше, което означаваше, че скоро нощта ще свърши. Това създание беше удивено от красотата на този леден свят, където нямаше живо същество около него. Всичко беше дълбоко замръзнало. Гледаше нагоре към небето, когато усмивката му замръзна. То осъзнаваше, че не може да се измъкне от ледената прегръдка на зимата. Така момчето загина, гледащо към небето, със замръзналата му усмивка. Единствено сърцето му продължаваше да бие и да копнее за любовта.

Затова, когато настъпи сутринта и се появи оранжевата звезда с нейния нежен блясък, момчето отново се върна към живота, за да търси отново тази жадувана любов. Отново да се любува на магическата гледка. Отново да мисли как да прекоси леденото море, за да достигне до тази любов.

Това се повтаряше всеки ден и то знаеше, че не може да премине това препятствие, независимо, че жадуваше своята любов. Единствено сърцето му го поддържаше жив.

Това е суровият, но красив свят на Ктулу!