8.11.2023 г., 23:33

 Вещицата от гората

997 0 0
2 мин за четене


       Капките студен есенен дъжд се стичаха по последните жълто-кафяви листа на големия дъб. Хълмовете в далечината бяха някак тъжни на фона на сивото небе. Гората притихна. Само стъпките  на краката ѝ, обути в сиво-кафяви обувки се чуваха наоколо. Тя вървеше бавно, а дъждът се стичаше по мократа ѝ тъмно кестенява коса. На челото си имаше малък, кафяв белег с формата на полумесец. 
      Там между килимите от паднали листа, видя едно сиво врабче. То зъзнеше, а крилцето му бе изпънато. Рая се наведе и го взе в ръцете си. Мушна го в старото си, кожено палто. Продължи по пътя си и скоро стигна до кафява, дървена колиба, скрита дълбоко в гората. Отвори вратата, която изскърца оглушително. Свали мокрото си палто,  закачи го на един пирон на вратата. Клекна пред печката и запали огън. Духна в ръцете си в опит да ги стопли. Студени тръпки полазиха по гърба ѝ. 
      Живееше тук сама откакто майка ѝ почина. Познаваме всяко кътче на гората.  В близкото село я наричаха вещица. Страхът се четеше в очите им. Когато я видеха да се приближава, си шушукаха и я гледаха изпитателно. Рая рядко ходеше там. Чувстваше се добре тук сред своите приятели птиците. Духът й, свободен като тях не познаваше граници. 
      Топлината се разля в стаята. Чуваше се пукането на дървата в печката. Рая извади раненото птиче от джоба си. Постави го върху една сгънат кърпа в ъгъла на масата. Взе бинт и превърза раненото му крилце. В този миг чу чукане на входната врата. Сърцето ѝ запрепуска бясно. Отвори внимателно и видя един мъж с дълга до раменете, къдрава коса да лежи на прага ѝ. Бе висок и красив. На гърдите си имаше дълбоки драскотини. Когато я видя, той отвори очи:
- Момичето от гората. Моля те, помогни ми..... 
    Рая му помогна да се изправи и го вкара вътре в колибата. Постави го на леглото и повдигна ризата му. Видя дълбоките драскотини на голите му гърди. Взе шишенце с отвара от арника. При допира на памука, той потръпна. Хвана ръката ѝ. Непознати тръпки се разляха по тялото ѝ. Рая не се отдръпна. Само се взираше в кафявите му очи.
- Благодаря ти!- прошепна той и загуби съзнание.
      Тя се взираше в красивото му лице. Не помнеше да го бе виждала при посещенията си в селото. Непознато чувство се загнезди в нея. Растеше с всяка изминала минута все повече и повече. Седеше там до леглото му, загледана в мускулите на голите му гърди. Огънят танцуваше по тях. Рая вече знаеше, че тази среща щеше да промени живота ѝ.
Следва продължение

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Нонинска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...