22.08.2006 г., 20:58

Веси III

1.1K 0 1
2 мин за четене

Тя видя само гърба му, но даже не беше сигурна че е той. След няколко дни Веси седеше сама в стаята си и слушаше музика когато изведнъж пред очите и минаха няколко момента - първата и целувка с Венци, мига, в който за първи път чу думите "Обичам те" от бившето й гадже Сашо и моментът, в който тя изневеряваше на Венци с техен общ приятел. Защо беше всичко това? Защо точно тези три момента? Защо точно сега? Разплака се, осъзна колко много обича Венци и как иска всичко да се върне но не може, тя вече го беше отпратила. В този момент се нуждаеше от прегръдка. Нуждаеше се от човек, на чието рамо да поплаче. На вратата се звънна, тя избърса сълзите си и отиде да отвори.Там нямаше никой, но пред вратата имаше един огромен букет от рози.Тя го взе и влезе вътре. В него намери бележка, доста любопитно започна да я чете и в мига, в който затвори картичката отново се разплака. Незнайно от щастие или тъга. Никой досега не и бе правил такъв подарък.Никой досега не бе правил нещо толкова мило за нея. Той беше първия. Вечерта с надежда към утрешния ден тя легна и заспа.
 ***
 "Мило Ангелче,
 Искам да знаеш, че за първи път правя подобно нещо и въпреки, че ме знаеш какъв съм, нямах смелост да се изправя лично пред теб и да ти подаря този букет. До момента, в който те срещнах, мислех, че животът е една игра, в която всички се надпреварваме, но разбрах, че съм грешал. Животът е път, по който всеки среща единствения човек, който ОБИЧА и го извървяват заедно. Мисля, че аз намерих този човек и искам да изминем целия този труден път заедно. Заедно с теб. Зная, липсва ми смелостта да застана пред теб и да ти кажа ИЗВИНЯВАЙ, зная липсва ми смелост да ти кажа колко много те обичам, липсва ми смелост да си призная колко съм слаб, но всичко това  е, защото се промених и вече дори нямам смелост да живея.
 Обичам те!
 Прости ми!
 Извинявам се за всички глупости, който съм правил."
 ***
 - Венци! Може ли да се видим? - попита Вес по телефона на следващия ден. И си уговориха среща след половин час.Още щом го видя Веси му се хвърли на врата и го целуна. Не искаше този момент да свършва. Искаше да прекара живота си с този човек.
 - Обичам те - прошепна той в ухото й.
 - И аз те обичам - каза тя. - И все пак намери смелост да ми го кажеш - засмя се Вес и го целуна.

КРАЙ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Илчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Като цяло историята е хубава, грабва читателя, но на места имената са сбъркани, което е доста груба грешка от страна на автора, било то начинаещ! Обърни внимание на грешките, които допускаш при писане! Липсват детайли и на места случващото се е доста неясно за читателя. С последната сцена разказът създава впечатление за незавършеност и липса на развитие на действието. Определено имаш талант, който обаче на този етап не е развит достатъчно.

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...