22.08.2006 г., 20:58 ч.

Веси III 

  Проза
789 0 1
2 мин за четене

Тя видя само гърба му, но даже не беше сигурна че е той. След няколко дни Веси седеше сама в стаята си и слушаше музика когато изведнъж пред очите и минаха няколко момента - първата и целувка с Венци, мига, в който за първи път чу думите "Обичам те" от бившето й гадже Сашо и моментът, в който тя изневеряваше на Венци с техен общ приятел. Защо беше всичко това? Защо точно тези три момента? Защо точно сега? Разплака се, осъзна колко много обича Венци и как иска всичко да се върне но не може, тя вече го беше отпратила. В този момент се нуждаеше от прегръдка. Нуждаеше се от човек, на чието рамо да поплаче. На вратата се звънна, тя избърса сълзите си и отиде да отвори.Там нямаше никой, но пред вратата имаше един огромен букет от рози.Тя го взе и влезе вътре. В него намери бележка, доста любопитно започна да я чете и в мига, в който затвори картичката отново се разплака. Незнайно от щастие или тъга. Никой досега не и бе правил такъв подарък.Никой досега не бе правил нещо толкова мило за нея. Той беше първия. Вечерта с надежда към утрешния ден тя легна и заспа.
 ***
 "Мило Ангелче,
 Искам да знаеш, че за първи път правя подобно нещо и въпреки, че ме знаеш какъв съм, нямах смелост да се изправя лично пред теб и да ти подаря този букет. До момента, в който те срещнах, мислех, че животът е една игра, в която всички се надпреварваме, но разбрах, че съм грешал. Животът е път, по който всеки среща единствения човек, който ОБИЧА и го извървяват заедно. Мисля, че аз намерих този човек и искам да изминем целия този труден път заедно. Заедно с теб. Зная, липсва ми смелостта да застана пред теб и да ти кажа ИЗВИНЯВАЙ, зная липсва ми смелост да ти кажа колко много те обичам, липсва ми смелост да си призная колко съм слаб, но всичко това  е, защото се промених и вече дори нямам смелост да живея.
 Обичам те!
 Прости ми!
 Извинявам се за всички глупости, който съм правил."
 ***
 - Венци! Може ли да се видим? - попита Вес по телефона на следващия ден. И си уговориха среща след половин час.Още щом го видя Веси му се хвърли на врата и го целуна. Не искаше този момент да свършва. Искаше да прекара живота си с този човек.
 - Обичам те - прошепна той в ухото й.
 - И аз те обичам - каза тя. - И все пак намери смелост да ми го кажеш - засмя се Вес и го целуна.

КРАЙ

© Даниела Илчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Като цяло историята е хубава, грабва читателя, но на места имената са сбъркани, което е доста груба грешка от страна на автора, било то начинаещ! Обърни внимание на грешките, които допускаш при писане! Липсват детайли и на места случващото се е доста неясно за читателя. С последната сцена разказът създава впечатление за незавършеност и липса на развитие на действието. Определено имаш талант, който обаче на този етап не е развит достатъчно.
Предложения
: ??:??