Здравейте, аз съм Винкел Патрашков. По професия съм философ и ще спра с това за мен дотук. Подчертавам, че не съм писател реалист (дребнавист) и ,,никога няма да бъда“ - тран-тара-ран-тан. Главно ще ви разкажа за моята жена - единствената и неповторима, (не)красивата Чичарита.
Искам да подчертая, че Чичарита никак не можеше да се определи като жена, олицетворение на грозотата. Не, дума да не става! Моята Чичарита не беше грозна и никога нямаше да стане по-грозна от това, което беше, което всъщност само по себе си не беше грозота, твърдо не! Нито пък щеше да е и по-красива, но да не се отклоняваме.
Моята Чичарита всъщност беше некрасива. Това, строго подчертавам, е различно от грозна! Все пак, ако двете думи значеха едно и също нещо, нямаше да са две, а само една – или грозна като некрасива, или некрасива като грозна. Не може да има хем некрасива, хем грозна жена. Абсурд, дума не може да става!
Та нека да продължим, моята некрасива Чичарита...
... си гълташе корема, дегизираше се и поня ...