3.04.2007 г., 4:31

Всичко е футбол

1.4K 0 21
2 мин за четене

                                                          ВСИЧКО Е ФУТБОЛ

 

 За миналата Нова Година поканихме на гости най-добрия приятел на мъжа ми и жена му. Много симпатично семейство. На мъжа ми му било омръзнало да сме все сами. Какво му липсва бе, като така му разнообразявам живота!? По миналата Нова година цяла вечер му разказвах, че съм платила тока,парното и даже водата, за да му олекне на душичката. Атой какво? Скучно му било, та аз цяла вечер не млъкнах. Ма кой ти признава!

  Та поканихме Жоро и Сия. Седнахме около празнично украсената маса и ха наздраве! Лошото е, че и двамата не пият, тоест не стават за компания. Абе за нищо не стават! Пуснахме музика и им казваме: „Хайде да потанцуваме, празник е!” „Ей сега” отвръщат и продължават: „И да ти кажа Стоичков какво каза...” „Стига бе, верно!?” Чакахме, чакахме и станахме. Танцуваме си двете, викаме си „Наздраве!” Те ти, Сия ми вика: „Ей сега ще станат!” и започва да сваля ципа на полата си. Танцува с гръб към тях еротичен танц. Сваля полата и я мята на табуретката. „Гледат ли ме?’ „Не!” Взима си тя полата облича я и сядаме при тях. Те разчистили масата и с две кутии цигари и една запалка си обясняват как Марадона ли, Роналдо ли –изпуснах нишката, докато танцувахме - абе разиграват мач на масата. Сия ги пита: „Видяхте ли стриптиза ми?”А Жоро й отговаря: „Стига си говорила глупости!” Полудяхме. Цялата  ни вечер отиваше на кино. И с противогази да бяхме пак нямаше да им направи впечатление. А ние глупачките, за да им се харесаме даже и прически си бяхме направили. И тогава ни дойде една идея. Омъкнахме на децата топката, аз взех една ролка тоалетна хартия, малко репетиция в антрето и влитаме двете в хола. Тя ми хвърля топката, аз на нея хартията и като се развихрийме... По едно време мъжете ни ръкопляскат. Нали и художествената гимнастика е спорт, та ни забелязаха. В полунощ се чукнахме с мъжете, ама само с чашки де и те продължиха... с футбола.

  След празниците питам съседките как са изкарали. На едната мъжът й се напил, на другата заспал... скука. Аз им разказах ние със Сия какво сме правили. Сега жените от входа разучаваме ансамблово съчетание с ленти. Мислиме за другата Нова година да изненадаме мъжете си. Сия пък подготвя съчетание с бухалки, ако нашето не им хареса. Добре, че тренирам във входа художествена гимнастика иначе ще се чудя мъж ли съм, жена ли съм. На полувремето между тренировките съседките ме питат: „Гледа ли снощи Розалинда?” Викам: „Каква Розалинда? На единия телевизор мъжът ми гледа нашенски футбол, на другия децата - английски. Мога да ви кажа Арсенал на кое място са и как са свършили Тотнъм и Челси. Знам какво е засада, аут и други думи. Даже мислех да ставам рефер, но се отказах, защото разбрах, че всичките са обратни. Нали ги чувам как моите псуват по тях."

  На Петрова мъжът й е пияница, на Иванова - коцкар, а моят - простак, исках да кажа просто футболен запалянко. Ама нали всичко е футбол. То добре, че има полувремена, иначе нямаше да си имаме дечица, ви казвам.

  С нетърпение очаквам другата Нова година. Пак ще е на спортна тема - художествена гимнастика. Дано Петров не се напие, та да ни види ансамбловото. Това ще е задължителната програма. А  ПОСЛЕ КАКВА ВОЛНА ПРОГРАМА СЪМ МУ ПРИГОТВИЛА НА МОЯ. ДАНО НЯМА ФУТБОЛ!!!

                                                                                               

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Лажова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...