За ползата от гнилите домати

            Тя беше красива, никой не го отричаше, а и на кого му е нужно да се забърква в такъв спор. От скоро се беше нагърбила със сложната задача да обича. Освен това, беше нагърбила и няколко килограма български домати - от онези, с които се слави родината ни.

            Но нека оставим нея настрана. Корупция, ниски заплати, побъркани шефове, с изтрещели идеали, цигани, ровещи се из кофите, майки, плачещи за пребитите си до смърт синове, родители, борещи се за някой лев, докато Сашко седи и получава три хиляди лева, загдето си чеше гъза...

            И това не е особено важно. Колкото и корупция да има, оплакват се само тези от новините и един-двама другари, ниските заплати се преглъщат с евтина пиячка и в крайна сметка всички остават доволно пияни.

            Шефовете с тъпите идеали се прибират при побърканите си съпруги, изслушват всичката помия, която са им приготвили и с нетърпение дочакват следващия ден, когато пак ще са шефове.

            Циганите са си така от векове, така че на кого ли, наистина, му пука за тях?!         Родителите ни са живели и в по-лоши времена, от тия, в които всички са имали, но никой е нямал, така че те ще се оправят.

            Сашко... Сашко утре ще го пребия и всичките му три хиляди лева заплата няма да му олекотят шамарите.

            Да почиват в мир всички невинни, изгубили живота си сред улиците на София или на каменния бряг на Камен бряг. Дано и техните убийци ги сполети същото!

            Да... тя беше красива. Слънцето печеше отстрани и се отразяваше от доматите, а от там - право в лицето ù. Така тя придобиваше една червенина. Правеше я още по-красива. Накъде ли се беше запътила с тези домати? Колко ли ù тежеше? Как се казваш?

            Преобърнати мирогледи, виртуален живот, мимолетни приятелства, наркотици... тежки, леки, всякакви...  студенти, живеещи в четириъгълни кутийки.

            На 24 - оженен, развел се, без деца, сега търси работа и обикаля по интервюта по цял ден. Приятели?! - какви ти приятели, братче, та той няма време да пръдне, без да го попитат каква квалификация има.

            Три хиляди приятели, а няма пари да си плати наема за апартамента, ми дайте ми по левче и наемът за следващата година е платен! Обаче всички ми харесват снимката с делфинчето... сладка е! Да, ама делфинчето не трябва да си плаща наема!  Запознахме се на по джойнтче, после на амфетаминче, малко бело, после хапчета. Е, верно, пили сме и чай, забравих. Прав си, много истории имаме покрай всичката тази дрога - леки, тежки, всякакви!

            Студентите... ми то и ние живеем в кутийки; верно, малко по-големи са, но вечер, когато е тъмно и всичките кутийки светят, се вижда истинната ситуация, а тя хич даже не е розова. По-скоро е панелесто сива, но няма проблеми. Моля ти се... как ще има проблеми?! Ето, Иванчо изплаща своите 4 кутийки цял живот и няма проблеми с това. Рядко ходи в чужбина, но децата ще са осигурени. Така и трябва, като гледам на къде са тръгнали децата.... по-добре е някой да ги осигури, така че да могат да си друсат без проблеми.

            Може би са те кръстили с някое звучно българско име. Преслава? Райна? Не? Нещо по-екзотично? Ирмена? Калиакра? Пак не? Де да зная... Дано да не е Пенка... виж, ако е Пенка, по-добре ме излъжи! Хич даже няма да ти отива Пенка. А накъде ли си се запътила? Къде ли са твоите четири стени, твоите четири прегради от света?

            Вървим - аз и тя. Добре е, че тя не знае, че вървя след нея. Може да се изплаши. Какъв е тоя, дето ме преследва, докато аз си вървя с доматите? Смешно ли е? Тогава... някакъв тъпак ме преследва, какво ли иска от мен? Става? Че какво ли може да иска един мъж от една жена с домати? Много ясно. Иска от нея, когато се прибере, да е сложила масата, да е нарязала доматите, да е сипала ракията и... Какво пък сега?! А-а-а-а-а... ясно, много социалистическо. Добре де, ще го капитализирам. Иска от нея, когато той се прибере с шампанско от близкия долнопробен супермаркет, тя да е измила доматите, та той да може да ù помогне при рязането, за да сготвят заедно салатата. После те заедно ще седнат на масата и ще изпият шампанското със салатата. Така по-добре ли е? По-съвременно, по-идеално? Да?! Е, кой ще ти пие шампанско с шопска салата бе, брат?! Ти да не си в Чикаго? Да? Ами пий си тогава шампанското с домати!

            Накъде си ги понесла тези домати? Имаш ли си някой? Той добре ли се грижи за теб? Аз бих се погрижил за теб. И няма да пием шампанско, ще си сръбваме ракийка. Обещавам ти! Аз... ама накъде си се запътила? Кофите? Къде ти е боклукът? Доматите са боклук? Ясно, ще си пийваме шампанско с гнили домати, само аз и ти!

Нека и котката да остане! Обичам те!