За сбогом

17.05.2007 г., 9:38 ч.

Проза

876 0 1

1 мин за четене

Странно - решавам пак за теб да пиша, като че ли пак си тук до мен... и погледа ти гледам, така мил, добър, смирен... но... обръщам се... сама съм пак...
Искам всичко, което в мене блика, да напиша бърху белият си лист, ала сълзите стичат се и мастилото отмиват, както ти отми моите молби...
Искам те до мен, но знам, че няма да те имам. Грешки много допуснах в този мой живот, любов и щастие все търсех, а накрая обрекох се да съм сама до гроб...
И пак към тебе аз ще се обърна, с молба за прошка, с безброй сълзи, а твоят леден поглед ме разкъсва и показва черният ми път...
Път, по който ще вървя оттук нататък, път без обич... път без светлина, път на болка и тъга, път на всичките изгубени мечти...
Ще вървя сама... без тебе... обрекох се на самота, но ти, не, недей ме съжалява, недей надежда в мен пробужда, аз с нея се сбогувах в мига, когато ти от мен си тръгна...
Остави ме - аз бях виновна, забрави ме - не съжалявай за това: някой ден Жената ти ще срещтнеш и щастлив ще си за вечни времена...
На този ден погледни нагоре, виж слънцето и спомни си ти за мен, защото слънце беше ти в моя черен ден...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

kameron (Зелиха Ибрахим)

2008-05-27T09:29:54+03:00

Имам чувството, че за нещата написани твърде личчни, в сайта се пренебрегват!